«Нека Милата Мили, Бел и Карлота да си останат в голямата къща» - казала тя пред агента на недвижими имоти. Пиърс се смеел на всяка нейна дума. Анта, по това време седемгодишна, с бяла като порцелан кожа и меки сини очи, стояла до тях, гушнала огромно плюшено мече. После всички отишли на обяд, заедно с агента по недвижими имоти. По-късно той казал на Дандрич: «Тя е очарователна, абсолютно очарователна. Мисля, че онези хора на Първа улица просто са твърде мрачни за нея».
Колкото до Нанси Мейфеър (тромавото осиновено от Мери Бет момиченце, представяно навсякъде за сестра на Анта), Стела изобщо не и? обръщала внимание. Един наследник на Мейфеър споделил с горчивина, че за Стела Нанси е нещо като «домашен любимец». Няма доказателства обаче Стела да е била лоша с Нанси. Всъщност тя и? купувала купища дрехи и играчки. Но Нанси като че била затворено и мрачно дете.
Междувременно Карлота сама водела Анта и Нанси на неделните служби и пак тя се погрижила Нанси да постъпи в академията към «Светото сърце».
През 1928 г. плъзва слух, че Карлота Мейфеър е предприела драстични правни постъпки, за да спечели попечителство над Анта, вероятно с намерението да я прати да учи някъде далече. Всички необходими документи били попълнени и подписани.
Кортланд бил ужасен, че Карлота може да стигне толкова далече. И въпреки че до този момент двамата били в приятелски отношения, сега я заплашил, че ще предприеме мерки против нея, ако не се откаже от намерението си. Баркли, Гарланд и младият Шефилд, както и други членове на семейството, застанали на негова страна. Никой нямало да изправи Стела в съда и да и? отнеме детето, докато Кортланд бил жив.
Лайънъл също го подкрепил. Говори се, че много се измъчвал заради този случай. Дори предложил двамата със Стела да заминат за Европа за известно време и да оставят Анта на грижите на Карлота.
Накрая Карлота се отказала от намеренията си да получи попечителство.
Но отношенията между нея и наследниците на Жулиен вече никога не били същите. Между тях възникнали спорове за пари, които продължават и до ден-днешен.
По някое време през 1927 г. Карлота убедила Стела да подпише документ, с който я упълномощава да урежда делата, с които тя не искала да се занимава.
Карлота се опитала да използва това пълномощно, за да направи някои драстични промени във връзка с управлението на огромното семейно богатство, което след смъртта на Мери Бет било изцяло под контрола на Кортланд.
Семейните легенди и юридическите слухове от онова време, както и мълвата сред обществото, говорят, че братята Мейфеър - Кортланд, Гарланд и Баркли, а по-късно и Пиърс, Шефилд и още други - отказали да уважат това пълномощно. Те не изпълнили нарежданията на Карлота да ликвидират множество печеливши инвестиции, които умножавали семейното богатство. Принудили Стела да се яви в офиса им, за да оспори силата на пълномощното и да потвърди, че всичко ще остане под техен контрол.
Въпреки това кавгите между братята и Карлота продължават и до днес. Тя като че вече отказвала да се довери на синовете на Жулиен след тази битка за попечителството и дори изпитвала неприязън към тях. Постоянно отправяла искания за информация, пълни извлечения и детайлни отчети и обяснения за всичко, което предприемали. Загатвала, че ако откажат да го направят, ще ги изправи пред съда от името на Стела (а по-късно и от името на Анта, а след това, и до ден-днешен, от името на Деидре).
Те били обидени и разстроени от нейното недоверие. До 1928 година били изготвили безчет отчети за парите на Стела, с които, разбира се, били свързани и техните собствени. Не можели да разберат отношението на Карлота, въпреки че изпълнявали съвестно всичките и? изисквания.
Те търпеливо отговаряли на въпросите и? и отново и отново се опитвали да обясняват какво точно вършат, когато, разбира се, Карлота продължавала да задава въпроси и да настоява за отговори, да изисква нови и нови проверки и да настоява за още срещи и още телефонни разговори, както и да отправя още завоалирани заплахи.
Интересно е да се отбележи, че почти всеки секретар или чиновник, работил някога в «Мейфеър и Мейфеър», като че разбирал тази «игра». Но синовете на Жулиен били все така обидени и огорчени от всичко това, сякаш не осъзнавали за какво всъщност става дума.
С голяма неохота и почти насила те изоставили къщата на Първа улица, където били родени.
Всъщност изолацията им от основното семейство започнала още през 1928 година, въпреки че тогава не го осъзнавали. Двайсет и пет години по-късно, когато Пиърс и Кортланд Мейфеър помолили да прегледат вещите на Жулиен на таванския етаж, те не били допуснати в къщата. Но през 1928 година изобщо не можели да си представят подобно нещо.