Обзет от въодушевление, той отпътувал за Ню Йорк още на следващия ден. Таламаска получила две писма от него с клеймо от Ню Йорк. Той писал и когато пристигнал в Ню Орлиънс, от хотел «Сейнт Чарлз». В това писмо съобщава, че е осъществил контакт със Стела и тя наистина се оказала крайно възприемчива, а на другия ден имал среща с нея за обяд.
Оттогава никой не е чувал нищо за него. Не знаем къде, кога и дори как е намерил смъртта си. Знаем само, че някъде през юни 1929 година той изчезва безследно.
Сега, когато четем протоколите от срещите на съвета, лесно можем да осъзнаем, че Таламаска е направила трагична грешка. Стюарт не бил подготвен за подобна мисия. Трябвало е да се напише пълен обзор на всички материали, за да се обхване с поглед цялата история на Мейфеър. Освен това е било нужно да се вземе предвид и възможната опасност. От историите, разказвани за семейство Мейфеър, знаем, че те понякога са използвали насилие, за да се разправят с враговете си.
Но което си е право, трябва да признаем, че такива истории за Стела или пък за нейното поколение не съществуват. Със сигурност няма подобни слухове и за останалите постоянни обитатели на къщата на Първа улица. (Изключения, разбира се, са някои случки със Стела и Анта в училищния двор. Те били обвинявани, че карат невидимия си приятел да наранява другите деца. Но нищо подобно не се знае за Стела като възрастна.)
Тогава Таламаска все още не е знаела цялата история за смъртта на бавачката на Анта в Рим. Възможно е Стюарт дори да не е чувал за инцидента.
Освен това той не бил напълно подготвен за тази мисия. Когато човек прочете докладите му до съвета и други членове на ордена, става съвсем ясно, че Стюарт се е влюбил в Стела Мейфеър. И то се е влюбил в нея при възможно най-лошите обстоятелства - от снимките и? и от описанията на хората. Тя се превърнала в нещо като мит за него. И затова, изпълнен с увлечение и романтика, той отишъл да се срещне със Стела, очарован не само от силите и?, но и от собствените и? прелести.
За всеки, който разглежда случая съвсем обективно, е очевидно и че по ред причини Стюарт не е бил най-подходящият човек за тази мисия.
Преди да се отправим заедно с него към Ню Орлиънс, нека обясним накратко кой всъщност е бил той. Пълното му досие се пази в нашите архиви и със сигурност си струва да се прочете. Защото той е бил предан и съвестен член на ордена цели двайсет и пет години и разследваните от него случаи на обладаване от духове са описани в около сто и четирийсет различни досиета.
Животът на Стюарт Таунсенд
Доколко животът на Стюарт е свързан със случилото се с него или с историята на вещиците Мейфеър, не мога да кажа. Зная, че тук съм включил повече, отколкото е нужно, и съм длъжен да обясня защо, с оглед на това, че за Артър Лангтри отделям доста по-скромно място.
Мисля, че помествам този материал в чест на паметта на Стюарт и като вид предупреждение. Но както и да е.
Стюарт привлякъл вниманието на ордена, когато станал на двайсет и две години. Нашите офиси в Лондон получили от един от многото ни агенти в Америка малка вестникарска статия за Стюарт Таунсенд или «Момчето, което е било някой друг цели десет години».
Стюарт бил роден в малък град в Тексас през 1895 г. Баща му бил местен лекар, интелектуалец и уважаван човек. Майката била от заможно семейство и се занимавала с благотворителност, както подобава на възпитанието и?. Имала две бавачки за седемте си деца, от които Стюарт бил най-големият. Живеели в голяма бяла викторианска къща с обточена с върби алея на единствената модна улица в града.
Стюарт отишъл да учи в пансион в Нова Англия, когато станал на шест години. От самото начало се проявявал като отличен ученик и по време на летните ваканции у дома бил нещо като отшелник - до късно през нощта четял в стаята си на последния етаж на къщата. Обаче имал доста приятели сред децата на малобройната, но все пак влиятелна аристокрация на градските служители, адвокати и заможни земевладелци. Като че бил харесван от всички.
Когато станал на десет, Стюарт прекарал сериозна треска, чиято причина не била установена. Баща му накрая заключил, че е следствие от някаква инфекция, но не намерил истинско обяснение. Стюарт останал в безсъзнание цели два дни.
Когато се съвзел, вече не бил Стюарт, а някой друг. Освен това този някой твърдял, че е млада жена на име Антоанет Фийлдинг, която говорела с френски акцент и свирела много добре на пиано. Тя като че ли не била много наясно нито на каква възраст е, нито къде живее, нито какво прави в къщата на Стюарт.
Той самият знаел френски, но изобщо не можел да свири на пиано. Когато седнал пред прашния роял в салона и започнал да свири Шопен, всички в семейството помислили, че ще изгубят ума си.