Тогава той започнал да се сблъсква с неизбежните проблеми. Бил на двайсет, но емоционално бил още десетгодишно дете. Започнал да наддава на тегло, тенът му се подобрил, излизал да язди из близките ферми със старите си приятели. Родителите му наели частни учители. Стюарт постоянно четял вестници и списания. Предприемал дълги разходки, по време на които се упражнявал да се държи и да мисли като възрастен.
Но той живеел в постоянно състояние на тревожност. Бил страстно привличан от жените, но не знаел какво да прави. Бил много уязвим. Чувствал се безнадеждно неадекватен като мъж. Накрая започнал да се кара с всички и когато открил, че може да пие безнаказано, се заел да «обръща чашките» в местните локали.
Скоро целият град вече знаел историята му. Някои хора си спомняли неговата първа «поява» като Антоанет, други пък едва сега чули за целия случай. Както и да е, тръгнала безкрайна мълва. И макар че от уважение към лекаря местният вестник не отразил странната история, един репортер от Далас, Тексас, узнал за нея от няколко източника и без да се обръща към семейството, написал дълга статия, която излязла в неделния брой на някакъв даласки вестник през 1915 година. И други вестници подели историята и след два месеца тя стигнала до нас в Лондон.
Междувременно търсачите на сензации започнали да преследват Стюарт. Един местен писател искал да напише роман за него. Представители на най-различни списания звънели постоянно на вратата му. Семейството вдигнало ръце. Стюарт отново се затворил в стаята си на таванския етаж, където се взирал във вещите на странната личност Антоанет. Виждал, че са му откраднати цели десет години от живота, чувствал се отчайващо неприспособим и постоянно се противопоставял на всички.
Без съмнение семейството е получавало огромно количество нежелани писма. От друга страна, комуникациите през онзи век не били каквито са сега. Все пак една пратка от Таламаска стигнала при Стюарт в края на 1916 година. Тя съдържала две добре известни книги за подобни случаи на «обладаване» и писмо от нас, което го информирало, че разполагаме с много знания по тези въпроси и сме готови да поговорим с него за това, както и да го запознаем с други хора, преживели подобно нещо.
Стюарт отговорил веднага. Срещнал се с един от нашите представители, Луис Дейли, в Далас през лятото на 1917 година. С радост се съгласил да дойде при нас в Лондон. Доктор Таунсенд отначало бил доста обезпокоен, но накрая бил спечелен от Луис, който го уверил, че нашият подход към тези неща е напълно изследователски. Накрая, на първи септември, Стюарт се присъединил към нас. Бил приет за послушник в ордена през следващата година и останал в него до края на живота си.
Първият му проект, разбира се, бил щателно проучване на собствения му случай, както и изследване на всички познати случаи на обсебване в архивите ни. Крайното му заключение, както и това на останалите изследователи от Таламаска, които работели в тази област, било, че наистина е бил обсебен от духа на мъртва жена.
Тогава и след това той вярвал, че духът на Антоанет Фийлдинг е можел да бъде прогонен от него, ако някой се бил консултирал с вещи хора по въпроса, дори с католически свещеник. Въпреки че католическата църква смята подобни случаи за чисто демонични, за разлика от нас, все пак няма съмнение, че нейните техники на екзорсизъм наистина работят.
През следващите пет години Стюарт разследвал няколко случая на обсебване по целия свят. Интервюирал десетки жертви и оставил многотомни записки.
Той стигнал до заключението, до което Таламаска е стигнала още навремето: че има голямо разнообразие от същества, които могат да се вселят в човека. Те могат да бъдат духове на мъртъвци или нечовешки създания, трети може да са просто «други личности» в самия гостоприемник. Но все пак бил убеден, че Антоанет Фийлдинг е съществувала и подобно на много духове така и не била разбрала, че е мъртва.
През 1920 г. Стюарт заминал за Париж, за да търси следите на Антоанет Фийлдинг, но не успял да открие абсолютно нищо. Все пак научил това-онова за мъртвата Луиза Фийлдинг, което напълно съответствало на написаното от Антоанет за майка и?. Времето обаче отдавна било изтрило всички следи за тези две жени. Стюарт така и си останал неудовлетворен.
В края на 1920 г. той се примирил с факта, че вероятно никога няма да открие коя е била Антоанет, затова се върнал към активна полева работа за Таламаска. Пътувал заедно с Луис Дейли, за да разследва случаи на обсебване, при които двамата провеждали някаква форма на екзорсизъм. Дейли се оказал доста успешен при прогонване на чуждо присъствие от жертвата гостоприемник.