Той бил много впечатлен от Стюарт Таунсенд. Станал нещо като негов ментор, а Стюарт се показал отдаден на целта, търпелив и ефективен изследовател. По-късно той успокоявал жертвите на обсебване дори по-добре от Дейли. Все пак Стюарт знаел за какво става въпрос.
Той работел неуморно до 1929 година и четял досието на вещиците Мейфеър само когато имал свободни часове. След това представил молбата си пред съвета и спечелил.
По това време бил на трийсет и пет години. Бил висок метър и осемдесет, с пепеляворуса коса и тъмносиви очи.
Бил строен, с крехко телосложение. Обличал се елегантно и бил от онези американци, които дълбоко се възхищават на британските маниери и начин на живот, затова се опитвал да ги имитира. Бил доста хубав млад мъж, но приятелите и познатите му смятали, че най-големият му чар се крие в момчешката му спонтанност и невинност. Наистина му липсвали десет години от живота, които той нямало как да си върне обратно.
Понякога бил склонен към импулсивни действия и при най-малкото препятствие по пътя си бил готов да действа яростно. Но все пак при полевата работа се контролирал добре, а гневните му изблици в метрополията бързо били овладявани.
Освен това той се влюбил много силно в Елън Крейс, член на Таламаска, която умряла при катастрофа през 1924 година. Цели две години след това Стюарт не можел да дойде на себе си.
Може би никога няма да разберем какво се е случило между него и Стела Мейфеър. Но има вероятност тя да е била другата любов в живота му.
Тук ще добавя и личното си убеждение, че Стюарт Таунсенд изобщо не е трябвало да бъде изпращан в Ню Орлиънс. Не само защото бил емоционално обвързан със Стела, но и защото не е имал необходимия опит в тази област на изследване.
По време на послушничеството си той се занимавал с различни психични феномени и без съмнение изчел доста за окултното. Обсъждал множество случаи с останалите членове на ордена. И наистина прекарал известно време с Артър Лангтри.
Но не знаел нищо за вещиците сами по себе си. И като много от нашите членове, които са се занимавали единствено със случаи на поява на призраци, обсебвания или прераждане, просто нямал представа на какво са способни вещиците.
Не разбирал, че безсмъртните същества се проявяват най-мощно именно чрез смъртните вещици. Дори съществуват някои съмнения, че според него Таламаска съвсем архаично и неуместно наричала тези жени вещици. Вероятно е приемал това наименование за Дебора Мейфеър и дъщеря и? Шарлот, живели през седемнайсетото столетие, но никак не можел да го «свърже» с умната, модерна, танцуваща чарлстон Стела, която като че го призовавала отвъд океана с усмивка и намигване.
Разбира се, Таламаска срещала известно количество скептицизъм от страна на всички свои членове, изследващи въпроса за вещерството. Същото важало и за разследването на вампиризма. Не един член на ордена трябвало да види тези създания в действие, за да повярва, че изобщо са способни на нещата, които им приписвали. Но разрешението на проблема било във въвеждането на неопитните в полевата работа под водачеството на по-опитни братя, и то без да става дума за осъществяване на директен контакт.
Да изпратиш неопитен човек като Таунсенд да осъществява контакт с вещиците Мейфеър, било като да изпратиш дете в ада да вземе интервю от дявола.
С две думи Стюарт Таунсенд заминал за Ню Орлиънс неподготвен и неосъзнаващ опасностите на начинанието. И с цялото ми уважение към управляващите ордена през 1929 година, бих отбелязал, че подобно нещо днес не би могло да се случи.
Но нека добавя и това, че Стюарт Таунсенд, доколкото знаем, не е притежавал никакви психични сили. Той нямал екстрасензорни оръжия, с които да се изправи срещу врага, когото дори не възприемал като враг.
Изчезването му било докладвано в нюорлианската полиция на 25 юни 1929 година, цял месец след пристигането му в града. През това време от Таламаска се опитали да се свържат с него с телеграма и по телефона. Ъруин Дандрич също опитал да го открие, но без успех. От хотела «Сейнт Чарлз», в който Стюарт уж написал единственото си писмо, отговорили, че такова лице не е било регистрирано. Никой не си спомнял той да е бил там.
Частните ни детективи също не открили нищо в доказателство, че Таунсенд изобщо е пристигнал в Ню Орлиънс. Полицията скоро започнала да се съмнява в това.