На 28 юли властите съобщили на нашите агенти там, че не могат да сторят нищо повече по случая. Но след немалък натиск от страна на Дандрич и Таламаска, полицията накрая се съгласила да отиде в къщата на Първа улица и да разпита Стела дали някога е виждала този мъж и дали е разговаряла с него. Таламаска не таяла никакви надежди в това отношение, но Стела изненадала всички, защото веднага си спомнила Стюарт.
«Да, наистина, срещнахме се, казала тя, с един висок тексасец от Англия. Кой би могъл да забрави подобна интересна персона?» Не обядвали, а вечеряли заедно и прекарали цяла нощ в разговори.
Не, не можела да си представи какво се е случило с него. Всъщност тя видимо се разстроила от мисълта, че може да го е сполетяло нещо лошо.
Да, той бил отседнал в хотел «Сейнт Чарлз», споменал нещо такова пред нея, пък и защо, по дяволите, би я лъгал? Разплакала се. О, надявала се да не му се е случило нищо лошо. Всъщност била толкова разстроена, че полицията почти прекратила разпита. Но тя ги задържала и започнала да задава въпроси. Питали ли са персонала в ресторанта? Била го завела там и той много харесал мястото. Може да се е връщал. Имало и един локал с контрабанден алкохол на Бърбън стрийт, където разговаряли рано на следващата сутрин, след като ги изритали от друго заведение - ужасна дупка!
Полицията проверила всички тези предположения. Навсякъде познавали Стела. Да, възможно било да е ходила там с мъж. Тя винаги била с мъж. Но никой нямал конкретен спомен за Стюарт Таунсенд.
Били разследвани и други хотели в града и никъде не били открити вещи на Таунсенд. Разпитали и таксиметровите шофьори, но отново без резултат.
Накрая Таламаска решила да предприеме собствено разследване. Артър Лангтри отпътувал от Лондон, за да разбере какво се е случило със Стюарт. Той много се укорявал, че се е съгласил младежът да се заеме с тази мисия съвсем сам.
Историята на Стела продължава
Доклад на Артър Лангтри
Артър Лангтри със сигурност бил един от най-способните изследователи в историята на ордена, който посветил на проучването на няколко големи «вещерски фамилии» дълги години. Историята на неговата петдесетгодишна кариера в Таламаска е една от най-интересните и невероятни истории, влизали в нашите архиви. Детайлните му изследвания на семейства вещици са сред най-ценните документи, с които разполагаме.
Голямо нещастие за всички, свързали живота си със случая Мейфеър, е, че Лангтри не успял да се посвети и на тяхната история. В годините преди Таунсенд да се намеси в случая, той изразил собственото си съжаление за това.
Но Лангтри не дължи никому извинение, задето не е имал времето да се посвети на всяко досие за вещици от нашите архиви.
Все пак, когато Стюарт Таунсенд изчезнал, той се почувствал отговорен и нищо не можело да го спре да отпътува за Луизиана през август 1929 година. Както вече споменахме, той се обвинявал за изчезването на Стюарт, защото не се противопоставил на назначението му, въпреки че чувствал, че младежът не бива да се нагърбва с този случай.
«Толкова ми се искаше някой да отиде там - признава той - преди да напусне Лондон. Толкова ми се искаше нещо да се случи, но чувствах, че аз не мога да замина. Затова си мислех, е, може пък този странен млад тексасец да направи пробив.»
По това време Лангтри бил на седемдесет и четири години, висок, мършав мъж с металносива коса, четвъртито лице и хлътнали очи. Имал много приятен глас и безукорни маниери. Страдал от някои обичайни за старостта слабости, но общо взето, бил в добро здраве.
Бил видял «всичко» по време на годините служба. Бил мощен екстрасенс, или медиум, и изобщо не изпитвал страх пред каквато и да било проява на свръхестественото. Но никога не действал прибързано или безразсъдно. Никога не подценявал, който и да било феномен. В разследванията си се показвал като уверен в себе си и много силен човек.
Щом чул за изчезването на Стюарт, веднага решил, че младежът е мъртъв. Бързо препрочел материалите за Мейфеър и видял каква грешка е направил орденът.
Пристигнал в Ню Орлиънс на 28 август 1929 година и веднага се регистрирал в хотел «Сейнт Чарлз». Написал писмо до дома, точно като Стюарт. Дал името, адреса си и лондонския си номер на неколцина души на рецепцията на хотела, за да не излезе после, че изобщо не е бил там. Дори осъществил няколко телефонни разговора с метрополията от стаята си, в които съобщил номера и? и някои подробности около пристигането си.
После се срещнал с един от нашите агенти, най-компетентния от частните ни детективи, в бара на хотела, като наредил питиетата да се пишат на сметката му.