Той лично потвърдил всичко, което орденът вече бил разбрал. Научил също и че Стела вече не сътрудничи на разследването. Настоявала, че не знае нищо и нямала с какво да помогне. Накрая дори се изнервила и отказвала да разговаря с детективите.
«Когато се сбогувах с този джентълмен - пише Лангтри в доклада си, - вече знаех със сигурност, че някой ме наблюдава. Беше просто усещане, но доста натрапчиво. Почувствах, че е свързано с изчезването на Стюарт, въпреки че изобщо не бях разпитвал за него в хотела. В този момент бях силно изкушен да претърся помещенията за някаква следа от неговото присъствие в тази или онази стая, но бях дълбоко убеден, че той не е срещнал смъртта си тук. Даже напротив, хората, които наблюдаваха всяко мое движение, го правеха само защото някой им плащаше за това. Поради тази причина реших веднага да се свържа със Стела Мейфеър.»
Лангтри позвънил на Стела от стаята си. Въпреки че било четири часът, тя явно току-що се събуждала, когато вдигнала телефона. С голяма неохота позволила темата да бъде подхваната отново. Скоро станало ясно, че е съвсем искрено разстроена.
- Вижте, не знам какво е станало с него! - казала и отново се разплакала. - Харесвах го, наистина. Той беше толкова странен мъж. Даже спахме заедно.
Лангтри не могъл да измисли нищо в отговор на това странно признание. Дори гласът и? бил очарователен. Той бил убеден, че сълзите и? са истински.
- Да, направихме го - продължила тя - и аз го заведох на едно отвратително място в Квартала. Казах на полицията за това. Както и да е, харесвах го, много го харесвах! Казах му да не се навърта около семейството! Имаше доста странни идеи за нещата. Не знаеше нищо. Казах му да си върви. Може би го е направил. Точно това се е случило, просто е послушал съвета ми и си е тръгнал.
Лангтри я умолявал да му помогне да открие Стюарт и да разбере какво се е случило. Обяснил, че е негов колега и се познават много добре.
- Колега? Искате да кажете, че и вие сте от онази група.
- Да, ако имате предвид Таламаска.
- Шшт, чуйте ме. Който и да сте, можете да дойдете тук, ако искате. Но утре вечер. Организирам празненство. Ще се смесите добре с компанията. Ако някой ви попита кой сте, което е малко вероятно, просто кажете, че Стела ви е поканила. Поискайте да говорите с мен. Но, за бога, не говорете нищо за Таунсенд и дори не произнасяйте името на вашата… както там я наричате.
- Таламаска.
- Да! Сега, моля ви, слушайте какво ви казвам. Там ще има стотици хора, от кол и въже, така че бъдете много дискретен. Просто елате при мен и когато ме целувате, прошепнете името си на ухото ми. Как беше то?
- Артър Лангтри.
- Ъъъ. Добре. Мисля, че ще го запомня. А сега бъдете внимателен. Не мога да говоря повече. Ще дойдете, нали? Вижте, трябва да дойдете!
Лангтри я уверил, че нищо не може да го спре. Помолил я да си спомни за онази фотография, на която написала:
«На Таламаска, с любов, Стела!
П.П. И други могат да наблюдават.»
- Разбира се, че я помня. Вижте, не мога да говоря за това точно сега. Оттогава минаха години. Майка ми бе още жива. Не можете да си представите колко ми е трудно в момента. Никога не съм била в толкова ужасна каша и не зная какво се е случило със Стюарт. Наистина не зная. Нали ще дойдете утре вечер?
- Да. Ще дойда - казал Лангтри, като трескаво се опитвал да разбере дали не го примамват в някакъв капан. - Но защо е нужна такава предпазливост?
- Вижте, скъпи - понижила глас тя. - Тая ваша организация, библиотека и прекрасните ви психични изследвания са много хубави. Но, моля ви, не бъдете глупак. Нашият свят не е свят на сеанси, медиуми и мъртви роднини, които ви казват да погледнете между страниците на Библията, за да намерите завещанието, с което ви оставят имот на Осма улица. Колкото до глупостите за вуду, това вече е пълна идиотия. И между другото, ние нямаме никакви шотландски предци. Всички са били французи. Чичо ми Жулиен просто е купил онзи шотландски замък. Така че забравете за тази работа, ако обичате. Но мога да ви кажа нещо друго! И точно в това е въпросът. Елате в осем часа, но в никакъв случай не идвайте първи. Сега трябва да затварям, не можете да си представите какъв ужас е тук. Да ви кажа честно, изобщо не съм искала да се раждам в такова откачено семейство! Наистина! Утре вечер са поканени триста души, а аз нямам нито един приятел на тоя свят. - И затворила слушалката.
Лангтри стенографирал целия разговор, веднага го преписал с индиго и изпратил копието в Лондон, като отишъл лично до пощата, защото не искал да се доверява на персонала в хотела.
След това наел фрак за партито на следващата вечер.
«Наистина съм объркан - написал той в писмото си. - Бях сигурен, че тя има нещо общо с изчезването на бедния Стюарт, но сега не зная какво да мисля. Не ме лъжеше, сигурен съм. Но защо е така изплашена? Разбира се, не мога да я преценя напълно, докато не я видя.»