По-късно същия следобед той се обадил на Ъруин Дандрич, шпионина във висшето общество, и го поканил на вечеря в модерен ресторант във Френския квартал, на няколко пресечки от хотела.
Въпреки че не знаел нищо за изчезването на Таунсенд, Дандрич се появил, за да хапне и да посплетничи за Стела. Хората казвали, че тя била вече съвсем изхабена.
- Не може да пиеш по квинта бренди всеки ден и да живееш вечно - казал Дандрич с изморен и саркастичен маниер, като че да покаже, че темата е вече скучна за него, когато всъщност много обичал да говори за това. - А и тази афера с Пиърс е безбожна. Момчето е едва на осемнайсет. Наистина е много глупаво от страна на Стела да върши подобно нещо. Все пак Кортланд винаги е бил главният и? защитник пред Карлота, а сега тя прелъстява любимия му син! Не мисля, че Баркли и Гарланд одобряват тази ситуация. И само Бог знае как Лайънъл издържа всичко това. Той е мономаниак и неговата мания се нарича Стела.
Дали Дандрич ще иде на партито?
- Не бих го пропуснал за нищо на света. Щяло да има някакви интересни пиротехники и Стела забранила на Карлота да извежда Анта от къщата по време на фойерверките. Карлота направо кипи от яд. Заплашва, че ще се обади в полицията, ако суматохата стане твърде голяма.
- А какво представлява Карлота?
- Тя е същата като Мери Бет, само че във вените и? тече оцет, вместо отлежало вино. Много е умна, но няма никакво въображение. Богата е, но няма никакви желания. Безкрайно практична, педантична, работлива и абсолютно, нетърпимо скучна. Разбира се, тя се грижи изцяло за Милата Мили, за Бел, за малката Нанси и за Анта. Има и две стари прислужнички, които вече изобщо не знаят защо са там, нито какво вършат. Тя се грижи и за тях, наред с останалите. Стела е отговорна за това, наистина. Винаги оставя Карлота да се занимава с всичко, да плаща за всичко и да вика за всичко. А ако Лайънъл и Кортланд също се обърнат срещу нея, какво ще стане тогава? Не, на ваше място не бих изпуснал това парти. Може да е последното за доста време.
Лангтри прекарал целия следващ ден в обикаляне на локалите и на малкия хотел във Френския квартал (дупката), където Стела била завела Стюарт. През цялото време го преследвало силното усещане, че Стюарт е бил на тези места и че думите на Стела за това са самата истина.
Към седем часа той се приготвил за вечерта, написал още едно кратко писмо до метрополията, което пуснал на път за празненството от пощата на площад «Лафайет».
«Колкото повече си мисля за нашия телефонен разговор, толкова повече се безпокоя. От какво се страхува тази дама? Не вярвам сестра и? Карлота наистина да има намерение да я нарани. Пък и какво му е лошо детето да има бавачка? Казвам ви, всичко ми се струва обърнато с главата надолу. Със сигурност и Стюарт се е чувствал така.»
Лангтри взел такси и слязъл на пресечката на Джаксън и Честнът, за да измине пеша оставащите две пресечки до къщата и да приближи откъм задната и? част.
«Улиците бяха напълно задръстени от автомобили. Хората се изливаха през задната врата на градината и всеки прозорец в къщата бе осветен. Чух ужасяващите писъци на саксофона дълго преди да стигна предните стъпала.
На предната врата, доколкото видях, нямаше никой и аз просто влязох вътре, проврях се през обичайната тълпа от млади хора във фоайето, които пушеха, смееха се и се поздравяваха, и никой не ми обърна внимание.»
На празненството наистина имало всякакъв народ, точно както обещала Стела. Имало дори неколцина доста възрастни хора. Лангтри се чувствал удобно анонимен, докато си проправял път към бара в хола, където му сервирали чаша изключително добро шампанско.
«Всяка минута прииждаха още хора. Цяла тълпа танцуваше в предната част на стаята. Всъщност навсякъде беше претъпкано. Всички бърбореха, смееха се, пиеха сред дебел синкав облак от цигарен дим, в който едва различавах мебелите в стаята. Бяха доста луксозни, помещението приличаше на салон на луксозен кораб, с палми в саксии, причудливи лампи в стил Ар деко, както и деликатни, подобни на гръцки, столове.
Оркестърът беше на страничната веранда, точно зад двата високи прозореца, и свиреше направо оглушително. Как въобще хората успяваха да разговарят при този шум, не знаех. Аз лично не можех да чувам и собствените си мисли.
Тъкмо си проправях път, за да се махна от всичко това, когато очите ми се спряха на танцьорите до предните прозорци и скоро осъзнах, че се взирам право в Стела. Тя изглеждаше по-драматично от всяка възможна нейна снимка. Беше облечена в златна копринена, много къса рокля, нещо като останки от комбинезон, покрити с ресни. Едва покриваше коленете и?. Малки златни монетки обсипваха прозрачните и? чорапи и самата дреха. В късата и? вълниста черна коса имаше златна сатенена панделка с жълти цветя. По китките и? блестяха златни гривни, а на шията и? висеше смарагдът на Мейфеър. Изглеждаше абсурдно старомоден и все пак зашеметяващ със старинния си филигран, положен върху голата и? плът.