Беше на четирийсет и една години и през по-голямата част от живота си беше се съпротивлявал срещу ограниченията, беше се борил с цялата си воля и сърце да се извиси над съдбата на себеподобните си. Искаше да бъде нещо повече от човек. Мечтаеше за божествена сила, за да управлява не само своето бъдеще, но и това на човечеството.
Потопен в собствената си система и пренесен във видението на кибернетичния механизъм, той беше по-близо до така желаната метаморфоза, отколкото би могъл да бъде в материалния свят и това му даваше сили.
За него това видение не беше само стимул за интелекта му, но и нещо твърде еротично. Докато плуваше във въображаемата полуорганична машина, гледаше как тупти и пулсира, той стигна до оргазъм, който почувства не само в гениталиите, но и във всяка клетка на тялото си. Наистина не беше подготвен за внезапното сексуално преживяване, за гърчовете на тялото си. Почувства удоволствието силно не само в пениса си. Семето му се пръсна в тъмната, наситена с магнезиеви соли вода.
Няколко минути по-късно часовникът на сензорната камера задейства алармен сигнал. Шедак се върна от съня си в истинския свят на Муунлайт Къв.
11.
Очите на Криси Фостър се приспособиха към тъмнината и тя лесно успя да намери пътя в непознатия терен.
Когато стигна до върха над дерето, мина между два кипариса и пое по пътека, извеждаща на юг от гората.
За миг се поколеба дали да не се покатери сред листата с надеждата преследвачите да минат отдолу, без да я забележат. Не го направи. Ако я подушеха или ако усетеха присъствието й, нямаше накъде да избяга.
Побърза и скоро намери просека между дърветата. Зад тях имаше широка ливада.
Докато тичешком я прекосяваше към дърветата, тя видя голям камион, накичен със светлини като коледна елха, насочил се на юг по околовръстното шосе, почти на километър източно от нея.
Тя изключи възможността да търси помощ от някого на отдалеченото шосе, тъй като повечето от пътуващите бяха непознати, запътени към далечни места, и затова щяха да имат повече съмнения към разказа й от местните хора. Освен това тя четеше вестници и гледаше телевизия — беше чула всичко за серийните убийци, които скитаха в околността, и лесно си представи заглавията с едри печатни букви: „МАЛКО МОМИЧЕ УБИТО И ИЗЯДЕНО ОТ СКИТАЩИ КАНИБАЛИ В КАРАВАНА «ДОДЖ». БИЛА Е СЕРВИРАНА С ЦВЕТНО ЗЕЛЕ И МАГДАНОЗ. КОКАЛИТЕ Й СА ИЗПОЛЗВАНИ ЗА СУПА.“
Околовръстното шосе вече беше близо. Така или иначе, тя се беше отказала да търси помощ там, страхуваше се да не я пресрещне Тъкър с хондата си.
Разбира се, уверена беше, че дочу точно три смразяващи писъка от преследвачите. Това означаваше, че Тъкър е изоставил колата и сега беше с родителите й. Дали пък въпреки всичко да не тръгне към околовръстния път?
Докато обмисляше това, преди да хукне през поляната, страховитите писъци пак се понесоха някъде зад нея, все още от гората, но по-близо. Няколко гласа виеха в хор, като че шайка побеснели псета бяха по петите й.
Кри пристъпи и усети, че пада в нещо, което й се стори като пропаст. Оказа се дълбока канавка, която минаваше през поляната, и детето се претърколи невредимо на дъното.
Гневните викове на преследвачите й станаха по-силни, бяха по-близо. Сега в гласовете им се долавяше жесток глад.
Изправи се на крака и понечи да се изкатери обратно, но внезапно забеляза отвор на канализационна тръба. Беше нова възможност, от която реши да се възползва.
Затича се към отвора. Той беше с диаметър около сто и двайсет сантиметра. Ако се наведеше малко, би могла да върви в него. Криси направи само няколко стъпки и спря, прикована от толкова силна воня, че й се повдигна. Нещо се разлагаше в неосветения тунел. Не можеше да го види и слава Богу.
От север долитаха писъци, от които косата й се изправи.
Преследвачите скъсяваха дистанцията и идваха към нея. Нямаше избор, освен да се скрие дълбоко в канала и да се моли на Бога да не я надушат. Без да се колебае повече, хлътна в черния отвор и тръгна по извития под, който се губеше долу под поляната. След пет-шест метра стъпи върху нещо хлъзгаво и меко. Ужасната воня я блъсна в носа с още по-голяма сила и тя разбра, че е настъпила разложен труп.
Повдигна й се, почувства конвулсия в стомаха, но стисна зъби и не повърна. Когато мина покрай гнилата маса, спря за да изтърка обувките си в бетонния под на канала. Както беше с наведена глава и със сгънати колене, си помисли, че прилича на джудже, бързащо към убежището си.