В пет все още никой не беше приключил деня и Дора реши да провери какво става. Напусна мястото си на рецепцията, прекоси голямото мраморно фоайе, мина през пищна врата от излъскан бронз към един по-семпъл коридор, покрит с теракотна настилка. От двете страни имаше канцеларии. Влезе в първата стая отляво, където осем жени вършеха секретарската работа на по-дребните шефове.
Осемте седяха пред видеодисплеите си. Под флуоресцентното осветление Дора без усилие видя как тела и машини плътно се бяха слели.
Единствената емоция у нея от седмици беше страхът. Помисли си, че вече го е опознала в различните му степени и форми. Сега обаче той се стовари върху нея с по-голяма сила, по-страшен, по-силен отпреди.
Едно искрящо жило от метал изригна от стената вдясно от нея. От него капеше нещо като жълтеникава слуз. „Нещото“ се стрелна направо към една от секретарките и безкръвно промуши тила й. От черепа на една от другите жени изригна друго жило, издигна се като змия, омагьосана от флейтата на факир, поколеба се, след това със страхотна сила се устреми към тавана, проби изолацията и се изгуби в горната стая.
Дора усети, че всичките компютри и хората на „Ню Уейв“ по някакъв начин се бяха слели в едно цяло и самата сграда се превръщаше в част от механизма. Тя искаше да избяга, но не можеше да мръдне, защото разбра, че всеки опит за бягство е безсмислен.
Мигове след това и тя бе включена към мрежата.
37.
Сам плъзна лъча на фенерчето си по тавана, накован с груби дъски. Нямаше крушка. Нямаше нищо освен прах, паяжини и множество мъртви, изсъхнали пчели, гнездили между гредите през лятото.
Удовлетворен, той се върна към капака и се смъкна надолу по дървените стъпала направо в дрешника до спалнята на Хари на третия етаж. Бяха извадили много от окачените дрехи, за да могат да отворят капака и да смъкнат сгъваемата стълба.
Теса, Криси, Хари и Мууз го чакаха пред вратата на килера във вече полутъмната стая.
Сам каза:
— Ще стане.
— Не съм влизал там откакто бях във Виетнам — обясни Хари.
— Малко е мръсно, има паяжини, но там ще бъдеш на сигурно място. Ако не си последен в списъка, ако пристигнат за тебе по-рано, ще намерят къщата празна и няма да се сетят за тавана. Защото може ли човек с два сакати крака да се качи горе?
Сам искаше да вярва в това, което казваше за собствено успокоение и за спокойствието на Хари.
— Ще мога ли да взема Мууз с мен горе?
— Вземи онзи пистолет за всеки случай — отвърна Теса, — но не и Мууз. Дори при неговото добро поведение той може да излае в неподходящ момент.
— Дали Мууз ще бъде в безопасност тук… когато… когато те дойдат?
— Обзалагам се, че ще бъде — каза Сам. — Те не превръщат кучета. Само хора.
— По-добре да те качим сега, Хари — предложи Теса. — Вече е пет и двайсет. Скоро ще тръгваме.
Спалнята бързо изпълваше със сенки.
Част III
Нощта им принадлежи
„…Монтгомери ми каза, че полицията по странен начин губи способностите си след полунощ — тогава звярът беше най-силен. Нощната тъма вселява в него дух на жажда за приключения и тогава той се осмелява да върши неща, които не би посмял да върши през деня.“
1.
Обрасли със зелени храсти хълмове заобикаляха изоставения хотел „Икар“. Лалугери, полски мишки, зайци и няколко лисици се бяха измъкнали от дупките си, зъзнеха на дъжда и се ослушваха. В двете близки борови горички, изпъстрени с каучукови дървета и брези с окапали листа, катерички и миещи се мечки, бяха замръзнали в очакване.
Първи реагираха птиците. Въпреки дъжда те излетяха от притулените в дървесата гнезда, от срутената стара плевня и от полусрутените стрехи на главната сграда. С крясъци и писукане започнаха да правят спирали във въздуха, снишаваха се и се издигаха, след което нахлуха в къщата. Скорци, орехчета, гарги, бухали и ястреби долетяха, като пищяха пронизително и пляскаха с криле. Някои се блъснаха в стената като слепи и изпопадаха с пречупени криле. Подскачаха, пърхаха и се блъскаха, докато умрат. Останалите успяха да улучат отворени врати и прозорци, през които влетяха в къщата, без да се наранят.
Макар дивите същества в радиус от сто метра да бяха чули мамещия зов, само по-близките животни моментално реагираха. Зайците и катеричките заскачаха, койотите и лисиците се впуснаха в див бяг, а миещите мечки тромаво се заклатушкаха през мокрите треви и превитите от дъжда тръстики, през калните мочурища към източника на мамещия звук.