Когато колата скъси разстоянието, някой от задната седалка включи ръчно фенерче. Насочи го към крайния прозорец, зашари по предните дворове на къщите откъм улицата и към страничните дворове на къщите към пресечките.
— Назад — тревожно зашепна Сам. — Залегнете и пълзете.
Колата съвсем приближи.
Криси запълзя след Сам не към пътя по който бяха дошли, а към най-близката къща. Мястото около задната веранда беше доста открито и не се виждаха големи храсти, така че трудно щяха да се скрият. Може би той се надяваше да се шмугне зад къщата, докато мине патрулът, но тя се съмняваше дали щяха да имат време за това.
Когато се обърна да погледне, видя, че фенерчето още шари по предните дворове на къщите и пространството между тях. Нямаха време за губене. Само след секунди патрулът щеше да ги открие.
Криси ту пълзеше по корем, ту на прибежки тичаше, като размазваше много червеи и гъсеници, излезли да се поразходят по мократа трева, но сега нямаше време да мисли за това. Достигна една пътечка от бетон близо до къщата и тогава разбра, че Сам е изчезнал.
Замръзна на място. Огледа се наоколо.
Теса се появи до нея.
— По стъпалата към мазето, мила. Бързо!
Залитайки напред, видя външни бетонни стълби, водещи към вход на мазе. Сам се беше свил долу, където се беше образувала локва дъждовна вода, бълбукаща тихо, докато се оттичаше в канала пред затворената врата на мазето. Криси бързо се спусна в този „рай“ под земята. Теса ги последва. След няколко секунди лъч светлина премина по стената на къщата над главите им.
Стояха свити мълчаливи и неподвижни почти цяла минута, след като светлината се отмести от тях и колата отмина. Криси беше сигурна, че отвътре са ги чули, че вратата зад Сам ще се отвори всеки момент и някой ще се хвърли върху тях.
Нищо не се случи.
Почувства облекчение, когато най-накрая Сам прошепна:
— Да вървим.
Те пак пресякоха двора към улицата, която за техен късмет беше пуста.
Както им беше казал Хари, под каменната настилка минаваше канал. Според него каналът беше широк метър и дълбок метър и половина. Водата в него, дълбока около петнайсет сантиметра, изглеждаше черна, бърза и до тях достигаше шумното й бълбукане.
Каналът им предлагаше един много по-сигурен път от улицата. Извървяха няколко метра, докато откриха монтираните в бетона железни скоби, за които Хари им беше казал, че ще намерят на всеки двайсет метра по откритата част на канала. Сам бързо се смъкна надолу, Криси и Теса го последваха.
Сам и Теса снишиха глави, за да не ги забележат от улицата. На Криси не й се наложи. Да си на единадесет години имаше своите предимства, особено когато човек бяга от вълчеподобни чудовища, от хищни извънземни или от роботи.
Бълбукащата вода заливаше краката им до прасците. С учудване Криси забеляза, че течението беше силно. Тласкаше я и я влачеше неумолимо като живо с единствената цел да я събори. Нямаше опасност да падне, докато стоеше на място с широко разтворени крака, но не беше сигурна докога щеше да успее да се задържи права. Водният поток се спускаше по стръмнината. Старото каменно корито беше като полирано от бързо течащите води. Можеше да служи и за водна пързалка. Ако паднеше, щеше да бъде повлечена надолу по възвишението, където каналът се разширяваше и свършваше над един ров. Хари беше споменал нещо за предпазни решетки, разделящи прохода на тесни коридори точно преди оттичането, но тя се страхуваше, че ако водата я завлече и тези решетки липсват, или са изкривени, ще падне право долу. След това каналът отново продължаваше до подножието на хълма, минаваше през плажа и се оттичаше в морето.
За щастие Хари ги беше предупредил за всичко, така че Сам беше подготвен. Отмота едно старо, но още здраво въже, скрито под якето, което беше взел от гаража на Хари. Единият му край Сам завърза около кръста си, а другият закачи за колана на Криси и след това за Теса, като остави около метър разстояние между тях. Ако един от тях паднеше, другите щяха да го издърпат и да го спасят.
Това горе-долу беше планът.
Надеждно свързани един за друг, потеглиха по канала. Сам и Теса се снишиха още повече, за да не бъдат забелязани от случайно преминаващ патрул. Дори и Криси се наведе малко с разкрачени крака, сякаш имитираше походка на джудже.
По инструкциите на Сам тя държеше въжето с две ръце и когато се приближаваше до него, го дръпваше, за да не се препъне и след като изостанеше малко, отново го отпускаше. Зад нея Теса правеше същото — Криси почувства лекото обтягане на въжето.