11.
Компютърната стая беше на първия етаж. Прозорците й гледаха към двора и не се виждаха от нито една улица, ето защо Сам запали лампите.
Залата беше голяма, обзаведена като езикова лаборатория. Тридесет компютъра бяха наредени до стените и по средата на помещението.
Оглеждайки това „богатство“, Теса промърмори:
— „Ню Уейв“ е била доста щедра, а?
— Все пак да използваме думата „може би“ — отвърна Сам.
Обиколи редиците в търсене на телефонни линии и модеми.
Теса и Криси останаха до отворената врата, взирайки се в тъмния коридор.
Сам седна до един от апаратите и го включи. Знакът на „Ню Уейв“ се появи на екрана.
Сигурно тези компютри бяха подарени на училището за обучение, свързано с проекта „Муунхок“.
Знакът избледня и на монитора излезе меню. Менюто му предостави три избора:
А. ОБУЧЕНИЕ 1
Б. ОБУЧЕНИЕ 2
В. ОБРАБОТКА НА ДУМИ
Г. ОСЧЕТОВОДЯВАНЕ
Д. ДРУГИ
Сам се поколеба, не защото не можеше да реши коя опция да избере, а защото изведнъж се изплаши да използва машината. Споменът за Колтрейнови беше ярък. Въпреки че изборът им да се слеят с компютрите изглеждаше личен, не знаеше дали не е било обратното. Възможно беше компютрите да са ги обсебили. Но това изглеждаше невъзможно. Благодарение на наблюденията на Хари знаеше, че хората в Муунлайт Къв се променяха с инжекции, не чрез тайнствена сила, предадена чрез клавиатурата. Все пак се колебаеше.
Накрая натисна „Други“ и получи списък на училищните предмети:
А. ВСИЧКИ ЕЗИЦИ
Б. МАТЕМАТИКА
В. ВСИЧКИ НАУКИ
Г. ИСТОРИЯ
Д. АНГЛИЙСКИ
Е. ДРУГИ
Натисна „Е“. Появи се трето меню и този процес продължи, докато най-накрая получи меню, в което последният избор беше „Ню Уейв“. Когато избра тази точка, на монитора започнаха да се появяват фрази.
ЗДРАВЕЙТЕ, УЧЕНИКО.
СЕГА ВИЕ СТЕ В КОНТАКТ СЪС СУПЕРМОДЕРНИЯТ КОМПЮТЪР НА „НЮ УЕЙВ МАЙКРОТЕКНОЛЪДЖИ“.
ИМЕТО МИ Е „СЪН“.
ТУК СЪМ, ЗА ДА ВИ СЛУЖА.
ЩЕ ВИДИТЕ ЛИ МЕНЮТО?
ИЛИ ИМАТЕ СПЕЦИАЛЕН ИНТЕРЕС?
Като си спомни изобилието от менюта в системата на полицейския отдел, си каза, че може да остане тук цяла вечер, докато намери каквото търси. Написа:
ПОЛИЦЕЙСКИ УЧАСТЪК МУУНЛАЙТ КЪВ
ТОЗИ ФАЙЛ НЕ Е ДОСТЪПЕН.
МОЛЯ, НЕ СЕ ОПИТВАЙТЕ ДА ПРОДЪЛЖАВАТЕ БЕЗ ПОМОЩТА НА УЧИТЕЛЯ ВИ.
Той предположи, че учителите имаха индивидуални кодови номера. В зависимост от това дали бяха видоизменени, щяха да получат достъп до закодираните данни. Единственият начин да се открият кодовете им беше да се избират произволни числа, но това означаваше наличието на милиарди възможности. Не можеше да седи тук, докато му побелеят косите и му изпадат зъбите, без да открие комбинацията.
Миналата нощ беше използвал личния код за достъп на полицай Рийз Дорн и се питаше дали действа само на определени връзки, или пък всеки компютър, свързан със „Сън“, щеше да го приеме. Нищо не губеше, ако опита. Написа 262699.
Екранът се изчисти. След това:
ЗДРАВЕЙТЕ, ПОЛИЦАЙ ДОРН
Той пак поиска данните от полицейския участък.
Този път му ги дадоха.
ИЗБЕРЕТЕ ЕДНО ОТ:
А. ДИСПЕЧЕР
Б. ЦЕНТРАЛЕН ФАЙЛ
В. ТАБЛО С БЮЛЕТИНИ
Г. ИЗХОДНА СИСТЕМА — МОДЕМ
Натисна „Г“.
Сега му предоставиха списък на компютри из цялата страна, с които можеше да се свърже чрез полицейския участък. Дланите му внезапно се изпотиха. Сигурен беше, че е възможно да се случи нещо, дори само защото от минутата на влизането му в града досега нищо не беше лесно.
Погледна Теса.
— Всичко наред ли е?
Тя погледна към тъмния коридор, после към него.
— Май да. Има ли нещо?
— Аха… май да. — Той пак се обърна към компютъра и прошепна: — Моля…
Огледа дългия списък на възможни връзки чрез изходната система. Намери код „ФБР“, което беше наименованието на най-новите и най-модерните компютърни мрежи на Бюрото. Сигурна система, работеща от миналата година. Сигурно само проверените агенти имаха достъп до код „ФБР“.
Все още очакващ беда, Сам избра код „ФБР“. Менюто изчезна. След това на дисплея се появи значката на ФБР в син и златист цвят, а отдолу — думата „код“.
Последва серия от въпроси: какъв е отличителният номер на вашето бюро? Име? Дата на раждане? Моминско име на майката? Когато отговори, беше „възнаграден“ с достъп.