— Точно попадение! — възкликна с оптимистичен тон.
— Какво става? — обади се Теса.
— Вече съм в главната система на Бюрото във Вашингтон.
— Ти си майстор! — каза му Криси.
— Само любител. Все пак го направих.
— А сега какво? — попита пак Теса.
— След минута ще извикам дежурния оператор, но първо искам да отправя поздрав към всяка една проклета служба в страната, да ги накарам да приемат зова ми.
— Зов?
По кода на меню „ФБР“ Сам избра точка „Г“ — незабавно съобщение. Искаше да изпрати послание до всички клонове на Бюрото в страната, не само до Сан Франциско, който беше най-близо и откъдето се надяваше на помощ. Все пак имаше минимален шанс дежурният оператор в Сан Франциско да пропусне съобщението измежду десетки други послания, въпреки грифа „спешно“. Ако това станеше, ако някой беше заспал в този тъй неподходящ момент, нямаше да спи дълго, защото от всяка служба в страната щяха да отправят запитвания до централата за подробности по бюлетина от Муунлайт Къв.
Половината от случилото се в този град му беше неизвестно. Но бързо направи резюме, по възможност най-точно, като се надяваше да предизвика незабавна реакция.
ВНИМАНИЕ, ВНИМАНИЕ,
МУУНЛАЙТ КЪВ КАЛИФОРНИЯ,
ДЕСЕТКИ ТРУПОВЕ, ПОЛОЖЕНИЕТО СЕ ВЛОШАВА
СЛЕД ЧАСОВЕ, ВЪЗМОЖНИ ОЩЕ ЖЕРТВИ
МАЙКРОТЕКНОЛЪДЖИ „НЮ УЕЙВ“ УЛИЧЕН В НЕЗАКОННИ ЕКСПЕРИМЕНТИ С ХОРА. ПЪЛНО ПРИКРИТИЕ.
ХИЛЯДИ ХОРА ЗАРАЗЕНИ.
СИТУАЦИЯТА Е ИЗВЪНРЕДНО ОПАСНА
ЗАРАЗЕНИТЕ ЖИТЕЛИ ГУБЯТ РАЗУМ, СТАВАТ ОПАСНИ. ПОВТАРЯМ: ОПАСНИ.
ИЗИСКВАМ: НЕЗАБАВНА НАМЕСА НА СПЕЦИАЛНИТЕ ВОЕННИ ЧАСТИ С МАСИРАНА ПОДКРЕПА ОТ СИЛИТЕ НА ФБР.
Добави, че се намират в гимназията, така че пристигащото подкрепление да знае къде да ги търси, макар да не беше сигурен, че той, Криси и Теса щяха все още да са тук, докато пристигнеха подкрепленията. Даде името си и номера на картата си от ФБР.
Това съобщение нямаше да подготви колегите му за шока, който ги очакваше в Муунлайт Къв, но поне щяха да пристигнат готови на всичко.
Написа „предавам“ но после се сети за нещо и изтри думата от екрана. Написа: „повтарям съобщението“.
Компютърът попита: „Брой на повторенията?“
Той написа: „99“. След това отново „предавам“ и натисна бутона „влизам“.
„Какви служби?“
Написа: „Всички“.
Екранът избледня. След това се появи: „Предавам“.
В този момент всеки лазерен принтер във всеки офис на Бюрото отпечатваше първите деветдесет и девет повторения на посланието му. Дежурните служители скоро щяха да се задействат.
Почти изкрещя от радост, но имаше още толкова много да се върши. Въобще не бяха излезли от бъркотията.
Превключи на кодовото меню и избра точка „А“ — нощен оператор. Пет секунди по-късно беше във връзка с агента в централната служба във Вашингтон. На екрана просветнаха номер, кодът на оператора и името — Ан Дентон. С ирония си помисли, че използва именно висши технологии в борбата си срещу Томас Шедак, „Ню Уейв“ и проекта „Муунхок“.
12.
Макар Ломан вече да беше престанал да се интересува от работата в полицейския участък, на всеки десет минути включваше компютъра в колата, за да проверява какво става. Очакваше Шедак от време на време да поддържа връзка с членове от състава. Ако имаше късмет да хване диалог между Шедак и останалите полицаи, би могъл да засече местоположението му.
Не оставяше компютъра включен, защото се страхуваше. Не мислеше, че ще изпие мозъка му, но се плашеше, че ако работи прекалено дълго с него, може да се изкуши да се превърне в онова, което Пениуърт и Дени се бяха превърнали.
Спря на Холиуел Роуд и тъкмо се канеше да провери дали някой разговаря, когато думата ВНИМАНИЕ се появи на екрана. Отдръпна ръката си от клавиатурата, сякаш нещо го беше ужилило.
Компютърът му каза:
„СЪН“ ИЗИСКВА ДИАЛОГ
„Сън“? Суперкомпютърът при „Ню Уейв“? Защо ли иска достъп до полицейския участък?
Преди да може полицай от друга кола да запита нещо, Ломан се намеси и написа:
ДИАЛОГ ПРИЕТ
ИЗИСКВАМ ПОЯСНЕНИЕ — отвърна „Сън“.
Ломан изписа „ДА“, което можеше да означава „ДАВАЙ“.
Построявайки въпросите си по собствената си програма, което му позволяваше да действа като страничен наблюдател, „Сън“ написа: