ВСЕ ОЩЕ ЛИ ТЕЛЕФОННИТЕ ОБАЖДАНИЯ ДО И ОТ НЕРАЗРЕШЕНИ НОМЕРА В МУУНЛАЙТ КЪВ И ИЗВЪН НЕГО СА ЗАБРАНЕНИ?
ДА.
ЗАПАЗЕНИТЕ ТЕЛЕФОННИ ЛИНИИ НА „СЪН“ ВКЛЮЧВАТ ЛИ СЕ В СПОМЕНАТАТА ЗАБРАНА? — попита компютърът от „Ню Уейв“, говорейки за себе си в трето лице.
Доста объркан, Ломан изписа:
НЕЯСНО.
Търпеливо „Сън“ му обясни, че има свои телефонни линии извън главния указател, чрез които потребителите можеха да получат достъп до всички компютри в страната.
Той знаеше за това, и написа „ДА“.
ЗАПАЗЕНИТЕ ТЕЛЕФОННИ ЛИНИИ НА „СЪН“ ВКЛЮЧВАТ ЛИ СЕ В СПОМЕНАТАТА ЗАБРАНА?
Ако обичаше компютрите като Дени, сигурно веднага би разбрал за какво става дума, но засега беше объркан. Затова изписа:
ЗАЩО? ЗАЩО ПИТАТЕ?
В МОМЕНТА Е ВКЛЮЧЕНА ИЗХОДНАТА СИСТЕМА МОДЕМ
ОТ КОГО?
САМЮЕЛ БУКЪР
Ломан би се изсмял, ако бе лишен от емоции. Агентът беше намерил изход от Муунлайт Къв и кашата беше пълна.
Преди да разпита за местоположението на Сам, в горния ляв ъгъл на екрана се появи друго име — ШЕДАК. Това означаваше, че д-р Моро на „Ню Уейв“ наблюдаваше този диалог по екрана и се намесваше. Ломан със задоволство остави своя създател и машината да си говорят.
Шедак попита за още подробности.
„Сън“ отвърна:
ДОСТЪП ДО КОДОВЕТЕ НА ФБР
Ломан можеше да си представи шока на Шедак.
Искането на господаря на зверовете се появи на екрана:
ДЕТАЙЛИ.
Това означаваше, че той искаше менюто с подробностите от „Сън“, за да се справи със ситуацията.
„Сън“ му предостави пет избора, петият от които беше „ЗАТВАРЯНЕ“ и Шедак избра него.
Момент по-късно „Сън“ обясни:
КОДОВА СИСТЕМА ФБР НЯМА ВРЪЗКА
Ломан хранеше надеждата, че Букър беше успял да предаде достатъчно информация, за да ликвидира опасността, която заплашваше града.
На екрана се появи от Шедак за „Сън“:
ТЕРМИНАЛА НА БУКЪР?
ИСКАТЕ МЕСТОПОЛОЖЕНИЕТО?
ДА.
ЦЕНТРАЛНО УЧИЛИЩЕ МУУНЛАЙТ КЪВ, КОМПЮТЪРНА ЗАЛА
Ломан беше на три минути път от гимназията.
Питаше се на какво разстояние се намира Шедак. Близо или далеч, непременно щеше да се озове там, за да попречи на Букър да провали проекта „Муунхок“.
Най-после Ломан разбра къде ще открие своя създател.
13.
Когато Сам беше на шестата фраза от диалога си с Дентон от Вашингтон, връзката се прекъсна. Екранът потъмня.
Би искал да вярва, че е прекъснат от обичайните проблеми по линията, но знаеше, че не е така.
Стана от стола си толкова бързо, че го преобърна.
Криси подскочи от учудване, а Теса попита:
— Какво има?
— Разбрали са, че сме тук! Те идват!
14.
Хари чу звънеца на входната врата.
Стомахът му се сви.
Звънецът пак иззвъня.
Последва дълга пауза. Знаеха, че е инвалид. Щяха да му дадат време да отвори.
Най-накрая позвъниха отново.
Погледна часовника си. Бе само 7:24. Не се успокои от факта, че го бяха оставили за най-накрая.
Последва ново позвъняване.
Мууз бясно залая.
15.
Теса сграбчи ръката на Криси и заедно със Сам бързо напуснаха компютърната зала. Изглежда батериите на фенерчето бяха отслабнали, защото светлината намаля. Коридорите им се сториха като лабиринт, защото бягаха от смъртта.
Изминаха около двадесет метра, преди Теса да схване, че са тръгнали в грешна посока.
— Не дойдохме оттук.
— Няма значение — прошепна Сам. — Всяка врата ще ни свърши работа.
Изминаха още десет метра и се озоваха в задънен коридор.
— Оттук — рече Криси, отскубна се от Теса и зави обратно в тъмнината, откъдето дойдоха, като ги принуди да я последват.
16.
Шедак реши, че те едва ли са влезли в гимназията през входа откъм улицата, затова заобиколи училището. Подмина металните врати, които бяха непреодолима пречка, и разгледа прозорците, търсейки счупено стъкло.
Последната врата, единствената остъклена, беше в ъгъла на сградата. Той забеляза, че липсва едно стъкло.
Паркира близо до вратата и зареди дванайсеткалибровата пушка. Кутията с патрони беше на седалката до него. Отвори я, взе четири-пет, натика ги в джобовете си, после излезе от буса и се запъти към вратата със счупеното стъкло.