Сам тичаше, опипваше джобовете си с лявата ръка за още патрони, докато с дясната изтърси празните гилзи от пистолета. Когато стигна до затворената врата към тесния коридор, спря и зареди оръжието си.
Ритна вратата и погледна в коридора, където луминесцентните лампи светеха.
Беше пуст.
На пода нямаше кръв.
Дявол да го вземе! Дясната му ръка беше почти безчувствена. Усещаше, че китката му се подува под бинта, напоен с прясна кръв. С това неточно стреляне май трябваше да отиде при онзи копелдак, вежливо да го помоли да лапне дулото и тогава да стреля.
Вратите на десетте стаи бяха затворени. Онази, която водеше към музикалната стая, беше отворена и вътре светеше. Високият би могъл да е там или в една от десетте стаи за упражнения. Но където и да беше, досега навярно е презаредил и беше глупаво да го гони.
Тъкмо затваряше вратата, когато видя врага на десет метра от него.
Та това беше самият Шедак.
Пушката изгърмя.
За щастие вратата беше достатъчно дебела, за да спре куршумите.
Сам се обърна и прекоси тичешком стаята на хора, после се втурна нагоре по стълбите.
Когато достигна най-горния етаж, завари Теса и Криси да го чакат под надписа „СТЪЛБИЩЕ“.
Шедак се качваше по стъпалата.
Сам стъпи на площадката, надвеси се над перилата, погледна надолу, видя преследвача си и стреля два пъти.
Шедак пак изпищя като момче и се притисна към стената.
Сам не знаеше дали е улучил. Но със сигурност знаеше, че Шедак не е смъртно ранен, защото идваше нагоре стъпка по стъпка, притиснат към стената. А когато стигнеше до площадката, щеше да стреля срещу всеки, който се криеше горе.
Букър безшумно се оттегли към коридора. Алената светлина на надписа озари лицата на Криси и Теса… като че ги заля с червена кръв.
25.
Разнесе се странен звук.
Хари разпозна шума. Дърпаха закачалките за дрехи по металната тръба.
Откъде са разбрали? По дяволите, дали не са го надушили тук горе? Възможно беше преобразяването да изостря сетивата им.
Звуците заглъхнаха.
Миг по-късно чу, че измъкват металната тръба, за да достигнат капака.
26.
Фенерчето продължи да примигва и Теса трябваше да го разклаща, за да изцеди от него слабата трептяща светлина.
Бяха се озовали в нещо като химическа лаборатория с маси, покрити с черен мрамор, със стоманени мивки и високи дървени столове.
Нямаше къде да се скрият.
Провериха прозорците, но до земята имаше два етажа.
В дъното на лабораторията имаше врата, през която влязоха в малка стая, препълнена с химикали в запечатани кутии с надпис „ОПАСНО!“. Теса предполагаше, че тук има средства, които можеха да се използват като оръжие, ала нямаха време да проверят съдържанието на кутиите.
От склада с химикалите се влизаше в друга лаборатория, която, изглежда, беше по биология. Табла по анатомия висяха на една от стените. Тук също нямаше къде да се скрият.
Притиснала Криси до себе си, Теса погледна към Сам и прошепна:
— И какво? Да стоим тук, да се надяваме, че няма да ни на: мери… или да се движим?
— Струва ми се, че е по-безопасно да се движим. По-лесно ще ни пипнат, ако стоим на едно място.
Той се оправи към коридора.
Зад гърба им се чу леко дрънчене.
Сам се закова на място, даде знак на Теса и Криси да вървят напред и се обърна да пази изхода.
С Криси до себе си младата жена се промъкна до вратата и натисна внимателно дръжката.
Шедак изскочи от тъмнината и допря дулото на пушката си в корема й.
— Сега вече ще съжаляваш — процеди той.
27.
Вдигнаха капака. Лъч светлина от килера се стрелна към гредите, но не освети отдалечения ъгъл, в който се бе свил Хари.
Сакатата му ръка беше свита на скута му, с другата стискаше пистолета.
Сърцето му биеше до пръсване. Гърлото му беше така стегнато, че не можеше да диша. Замаян беше от страх. Но, Велики Боже, все още беше жив!
Разтегнаха стълбата със скърцане и дрънчене.
28.
Томи Шедак притискаше в корема й дулото на пушката. Внезапно осъзна колко е красива и реши да не я убие веднага, не преди да му направи някои неща. Беше негова и по-добре да разбере това или щеше да я накара да съжалява.
Тогава видя и момичето до нея, едно малко хубаво момиченце само на десет или на дванадесет, и то го развълнува още повече. Първо щеше да се наслади на него и след това на по-възрастната, щеше да ги има по всички начини и да им причини болка, тъй като цялата власт беше в ръцете му. Беше видял лунния ястреб три пъти.