Выбрать главу

— Може да си мисли, че е неуязвим — каза Теса, — но не е така.

— Безпокоиш ли се за него? — попита Хари.

— Разбира се.

— Друго имах предвид.

— Е… не мога да кажа.

— Обаче аз мога.

— И аз — обади се Криси.

Сам се завърна в един часа, мръсен и пребледнял. Не успя да се съблече, просна се на леглото и заспа.

Теса го наблюдаваше. От време на време той изпъшкваше. Произнасяше нейното и името на Криси и понякога името на Скот, сякаш ги беше изгубил и ги търсеше из мрачно и пусто място.

Хората от Бюрото в защитни костюми дойдоха да го търсят към шест в сряда вечерта, след като Сам беше спал по-малко от пет часа. Тази нощ не се прибра.

По това време всички тела с най-разнообразните си превъплъщения бяха събрани от местата, където бяха намерени, бяха прибрани в найлонови торби и предадени в хладилните камери на патолозите.

Тази нощ Криси и Теса спаха в едно легло. В мрака момичето промълви:

— Отидоха си.

— Кои?

— Татко и мама.

— Май си права.

— Умряха.

— Съжалявам, Криси!

— О, зная! Зная това! Много си мила! — След това се разплака в обятията на Теса.

По-късно, когато заспиваше, каза:

— Вие със Сам говорихте нещо. Какво каза той… за онези животни… накъде тичаха те?

— Не ми каза нищо. Все още не се знае…

— Много страшно е.

— И мен ме е страх.

— Страшно е, че нямат сведения.

— Зная. И аз имам това предвид.

39.

До четвъртък сутринта екипите на Бюрото и външните консултанти се бяха запознали с достатъчно данни по проекта „Муунхок“ в главния компютър „Сън“, за да се произнесат, че присажданията на небиологичен контролен механизъм е причината за резките физиологични промени на жертвите. Все още никой от тях не можеше да обясни как работеше този механизъм, как точно тези микросфери причиняваха подобна радикална метаморфоза, но в едно бяха сигурни — нямаше бактерии, вируси или генно инженерство. Работата беше изцяло механична.

Армейските части все още бяха заети с налагането на карантина и опазването на града от журналисти и други любопитни, но хората с облекчение свалиха защитните си облекла. Така сториха и стотиците учени и агенти на Бюрото.

На Сам, както на Криси и Теса, беше разрешено да напуснат града в петък сутринта. Съдът, който прояви разбиране, даде на Теса временно настойничество над детето. Тримата казаха на Хари не „сбогом“, а „довиждане“, и излетяха с един от хеликоптерите на Бюрото.

За да се избегнат спекулации, в градчето беше наложена строга цензура. Но Сам се увери за интереса към тази история едва когато прелетяха над блокадата на шосето. Стотици коли на информационни агенции бяха паркирани из полето. Пилотът летеше ниско и Сам видя множество камери, насочени към тях.

— Същата история е и на черния път, северно от Холиуел Роуд — каза пилотът. — Там също има блокада. Репортери от цял свят спят на земята, защото не искат да отидат в някой мотел и да изпуснат момента.

— Няма защо да се тревожат — каза Сам. — Цели седмици ще минат преди да се допуснат репортери в града.

Хеликоптерът на ФБР ги отведе до международното летище на Сан Франциско, където имаха резервации за Лос Анжелес. В чакалнята Сам прегледа вестниците и прочете НЯКОЛКО заглавия:

„Изкуствен интелект в основата на трагедията в Муунлайт Къв. Суперкомпютър побеснява.“

Това, разбира се, бяха глупости. Суперкомпютърът на „Ню Уейв“ не беше изкуствен интелект. Никъде на земята нямаше такова нещо, макар милиони учени да се стремяха да станат бащи на първия самостоятелно мислещ електронен мозък. „Сън“ не беше полудял — просто служеше на човек, както и всички други компютри.

Перифразирайки Шекспир, Сам си каза: „Бедата не е в технологиите, а в самите нас.“

В наши дни обаче хората обвиняваха за неуспехите си компютърните системи, както преди векове са обяснявали провалите си с подреждането на небесните тела.

Теса посочи друго заглавие: „Таен експеримент на Пентагона в основата на кошмара в Муунлайт Къв.“

Пентагонът беше идеалния вампир за някои кръгове, защото убеждението, че той е коренът на злото беше много по-лесно. За мнозина, които мислеха по този начин, Пентагонът се превръщаше почти във Франкенщайн — страшен, но разбираем и предпочитан пред много по-опасни престъпници.