Той се обърна и огледа потъналата в мрак улица.
Стъпките заглъхнаха.
Тъй като полумесецът се беше скрил зад облаците, улицата беше осветена само от светлината от прозорците на къщите, които се гушеха между ели и хвойнови насаждения от всички страни. Кварталът беше солиден, но къщите бяха старомодни и мрачни. Една или две от тях имаха фенери в началото на алеите си, забулени от влажната мъгла.
Доколкото Сам успя да забележи, беше сам на улица „Айсбери“.
Продължи да върви, но съвсем скоро отново чу забързаните стъпки. Обърна се, но пак не видя никой. Този път звукът заглъхна, сякаш бягащите се бяха скрили между къщите.
Вероятно се бяха шмугнали в друга улица. Студеният въздух и мъглата заглушаваха шумовете.
Заинтригуван и предпазлив, тихо се промъкна в нечий двор и се скри в тъмната сянка на огромен кипарис. Огледа се и след около минута забеляза някакви сенки в западната част на улицата. Четири фигури се появиха до ъгъла на една къща. Бягаха гъвкаво като котки. Успя да зърне зловещите им размазани очертания пред снежнобяла къща, преди да потънат в един гъсталак. Всичко стана така бързо, че не забеляза никакви подробности.
„Момчетии — каза си Сам, — играят си зловещи игри.“
Не знаеше защо беше така уверен, че това са деца, сигурно защото нито бързината им, нито поведението им беше като на възрастни. Те или бяха намислили някаква магария срещу омразен съсед, или преследваха Сам. Инстинктът му подсказа, че именно него следят.
Дали малкото градче Муунлайт Къв имаше проблеми с малолетни престъпници?
Във всеки град има няколко лоши момчета. Но в подобно малко градче със селски манталитет малолетните престъпници рядко извършваха тежки престъпления като въоръжени грабежи, изнасилвания или садистични убийства. В провинцията малолетните се забъркваха в кражби на бързи коли, в пиянски гуляи, с жени и дребни, непретенциозни кражби, но не бродеха из улиците на глутници, както връстниците им в големите градове.
Въпреки това Сам се стресна от тази група, изчезнала ненадейно в гъсталака между сенчестия папрат и азалиите от другата страна на улицата, през три къщи от него.
Все пак ставаше нещо в Муунлайт Къв, очевидно предизвикано от малолетни престъпници. Полицията криеше истината за няколко смъртни случая през последните месеци и възможно беше да крие някого, колкото и трудно да беше това. Може би искаше да прикрие деца на влиятелни родители, които бяха излезли от рамките на цивилизованото поведение.
Сам не се страхуваше от тях. Знаеше как да се справи, беше и въоръжен. Щеше да е доволен да даде урок на мамините синчета. Но един скандал с група малолетни хулигани означаваше пристигането на местната полиция. Той предпочиташе да не привлича вниманието на властите, за да не провали мисията си.
Виждаше му се странно да си позволят подобно нападение в гъсто населен квартал. Един вик за помощ ще разтревожи хората и те ще надникнат да видят какво става. Помисли си, че ще се постарае да не извика, за да не привлече вниманието към себе си.
Старата поговорка, която гласеше, че дискретността е за предпочитане пред смелостта, отговаряше точно за случая. Напусна сянката на кипариса и се насочи към неосветената къща зад гърба си. Сигурен, че злосторниците не подозират накъде е отишъл, реши да се измъкне от квартала и да се отдалечи от тях.
Сам стигна до къщата, мина край нея и влезе в един заден двор, където една висяща люлка беше така изкривена от сенките и мъглата, че приличаше на гигантски паяк, протегнал пипала към него в мрака. В края на двора прескочи ограда от железопътна релса, зад която се виждаше тясна алея с канал за поправка на коли.
Отначало имаше намерение да се върне към Оушън Авеню и към центъра на градчето, но реши да смени маршрута.
Пресече тясната задна улица, прехвърли се през друга ниска ограда и се озова в задния двор на къща, разположена на улица, успоредна на „Айсбери“.
Едва беше стъпил на алеята, когато пак чу леки, бягащи стъпки по тротоара.
Преследвачите се промъкваха пак много ловко, но не така предпазливо, както преди. Приближаваха се към пресечката. Усещаше, беше сигурен, че могат да разберат къде е влязъл и че ще се нахвърлят върху него, преди да достигне следващата улица. Инстинктът му подсказа да не бяга, а да залегне.
Наистина беше в добра форма, но беше на четирийсет и две, а те, изглежда, бяха на седемнайсет или по-малко, а всеки мъж на средна възраст, който вярва че може да надбяга младежи, се заблуждава.