— Психар — отвърна Ломан и в това имаше много истина. „Регресиралите“ бяха психари. Шедак беше дал наименование на състоянието им — психоза, свързана с метаморфното им състояние.
— Вероятно наркотици — добави той, като излъга.
Наркотиците или конвенционалните, нелегални лекарствени препарати нямаха нищо общо със смъртта на Еди. Ломан се чудеше на себе си колко лесно беше да лъже сега, да мами един близък приятел — нещо, което преди не умееше да прави.
Само „изостаналите хора“, както класифицираше Шедак нормалното общество, смятаха лъжата за нещо безнравствено. „Новите хора“ нямаха нужда от морални норми, защото те трябваше да се подчинят на нови изисквания, целящи максималното им себеотдаване и които ще бъдат единствените морални ценности.
— Тази страна е прогнила, гъмжи от гнили наркомани, без цели и морал, със стремеж за съмнителни удоволствия. Те са наследени от свободното възпитание. Този тип е бил друсан, а аз ти се кълна, че ще го хвана.
Джордж отново погледна уискито си. Пийна си малко.
Тогава, говорейки повече на себе си отколкото на Ломан, каза:
— Еди играеше в задния двор привечер, точно ей тук, в задния двор, виждаше се от всеки прозорец… — гласът му секна, без да довърши изречението.
Неохотно Ломан се качи горе в голямата спалня, за да види Нела.
Тя лежеше в леглото, облегната на възглавници, а д-р Джим Уърти седеше на стол до нея. Той бе най-младият от тримата лекари в Муунлайт Къв, само на трийсет и осем години, енергичен мъж със старателно подстригани мустачки и склонност към цветни вратовръзки.
Лекарската му чанта лежеше на пода в краката му. На врата му висеше слушалка. Той пълнеше необикновено голяма спринцовка от литрова бутилка със златиста течност. Уърти се обърна и погледна Ломан. Очите им се срещнаха, но нямаше нужда да разговарят.
Дали беше чула тихите стъпки на Ломан, или някакво чувство й бе подсказало, че той идва, но Нела Валдоски отвори очи, зачервени и подути от плач. Тя все още беше красива жена, със златиста коса и изваяни черти. Когато произнесе името му, устните й се отпуснаха и потрепериха:
— О-о, Ломан!
Той заобиколи леглото, застана срещу д-р Уърти и взе протегнатата й ръка. Беше лепкава, студена и трепереща.
— Давам й успокоително — каза Уърти. — Трябва да отпочине, да поспи, ако може.
— Не ми се спи — каза Нела. — Не мога да спя. Не и… не и след това… никога след това.
— Спокойно — каза Ломан, разтривайки леко ръката й. Той седна на крайчеца на леглото. — Остави на д-р Уърти да се погрижи за тебе. Това е за твое добро, Нела.
През половината от живота си Ломан беше влюбен в тази жена, съпруга на най-добрия му приятел, но, разбира се, не беше предприемал нищо. Винаги се утешаваше, че това просто е една платонична любов. Сега, когато я наблюдаваше отблизо, се увери, че е изпитвал и страст към нея.
Странното беше, че сега само си спомняше за предишните си чувства към нея. Любовта, страстта и меланхоличното му трепетно желание бяха избледнели, както повечето от човешките му чувства. Още съзнаваше какво бе чувствал към нея преди, но спомените му сякаш бяха друга негова част, която се беше откъснала от него, както духът се отделя от тялото.
Уърти постави пълната спринцовка на нощното шкафче. Той откопча и нави нагоре единия ръкав на блузата на Нела, завърза стегнато гумен маркуч около ръката й, за да изпъкне вената. Докато лекарят търкаше ръката на Нела с памук, напоен със спирт, тя попита:
— Ломан, какво ще правим?
— Всичко ще бъде наред — каза той, гладейки ръката й.
— Не. Как можеш да говориш така? Еди е мъртъв. Беше толкова сладък, толкова малък, а вече го няма. Вече нищо няма да бъде същото.
— Съвсем скоро ще се почувстваш по-добре — увери я Ломан. — Още преди да усетиш и мъката ще ти премине. Няма да скърбиш както сега. Обещавам ти, няма.
Тя премигна и го изгледа, сякаш й говореше глупости, без да подозира какво ще се случи с нея.
Уърти заби спринцовката в ръката й.
Тя трепна.
Златистата течност се изцеди от спринцовката в кръвта й.
Тя отново затвори очи и тихо заплака, но не от болка, а от мъка за загубата на сина си.
Сигурно е по-добре човек да не го е грижа, да не обича до такава степен, помисли си Ломан.
Спринцовката се изпразни. Уърти изтегли бавно иглата.
Ломан пак срещна погледа на лекаря.
Нела потрепери.
За промяната бяха нужни още две инжекции и някой трябваше да остане при Нела през следващите четири-пет часа не само за да й инжектира препарата, но и да следи да не се нарани по време на конверсията. Превръщането в нов човек не беше съвсем безболезнено.