Нела потрепери още веднъж.
Уърти наклони главата си и светлината падна под ъгъл върху очилата му, превръщайки стъклата в огледала, които скриха очите и му придадоха необичайно ужасяващ вид.
Нови тръпки, този път по-продължителни и по-силни, преминаха през тялото на Нела.
Джордж Валдоски се появи на вратата и попита:
— Какво става тук?
Ломан беше съсредоточил вниманието си изцяло върху Нела и не чу стъпките на Джордж. Той скочи и пусна ръката й.
— Лекарят каза, че тя има нужда от…
— За какво е тази конска игла? — попита Джордж, сочейки огромната спринцовка. Всъщност самата игла беше с най-обикновен размер.
— Успокоително — отвърна д-р Уърти. — Тя има нужда от…
— Успокоително? — прекъсна го Джордж. — Май си и сложил волска доза.
Ломан се намеси:
— Виж сега Джордж, лекарят знае какво да…
Нела, легнала на леглото, попадна под въздействието на инжекцията. Тялото й изведнъж се скова, ръцете й се свиха в стегнати юмруци, тя стисна зъби и челюстните й мускули се издуха. Вените на слепоочията и на шията й се подуха и се виждаше как пулсират, пулсът й се ускори. Очите й се замрежиха и тя премина в царството на странна полусветлина, което представляваше Промяната. Тя не беше нито в съзнание, нито в безсъзнание.
— Какво й става? — поиска да разбере Джордж.
С отворени в болезнена гримаса устни Нела процеди през стиснатите си зъби странен, ръмжащ звук. Тя изопна неестествено тялото си като дъга и само раменете и петите и докосваха леглото. Изглеждаше изпълнена с бясна енергия и като че ли щеше да се пръсне всеки момент. След това се отпусна на леглото, потрепери по-силно отпреди и започна да се поти обилно.
Джордж погледна първо Уърти, след това Ломан. Ясно разбра, че нещо не е наред, но още не знаеше каква беше причината.
— Спри — Ломан измъкна пистолета си, когато Джордж понечи да се измъкне заднешком в коридора. — Ела тук, Джордж, и легни до Нела.
Джордж Валдоски замръзна на мястото си до вратата, втренчен, невярващ в пистолета.
— Ако се опиташ да избягаш — каза Ломан, — ще се наложи да те застрелям, а аз не искам да сторя това.
— Ти няма да стреляш — каза Джордж, разчитайки на дългогодишното им приятелство.
— Не, ще стрелям — отвърна студено Ломан. — Ще те убия, ако е нужно, и ще измислим нещо, което няма да ти хареса. Ще кажем, че си излъгал, че сме намерили доказателства, че ти си този, който е убил Еди, че си убиец на собствения си син в изблик на сексуална лудост. Ще кажем, че когато сме разбрали, ти си сграбчил револвера ми. Сбили сме се и си бил застрелян. Случаят е приключен.
Тази заплаха, изречена от човек, който му беше близък приятел, беше така потресаваща, че Джордж се стъписа. Върна се в стаята и каза:
— Ще разкажеш на всички, че аз… аз съм сторил онези ужасни неща на Еди? Какво вършиш, Ломан? Какво, по дяволите, правиш? Кой… кого защитаваш?
— Лягай на леглото — заповяда Ломан.
Д-р Уърти подготвяше друга спринцовка за Джордж.
Нела трепереше непрекъснато, гърчейки се. Пот се стичаше по лицето й, косата й беше мокра и разрошена. Очите й бяха отворени, но нищо не виждаше. Гледаше някъде извън стаята или навътре в себе си. Ломан не си спомняше ясно как бе преживял Промяната, но помнеше, че бе имал ужасни болки.
Джордж Валдоски неохотно отиде към леглото и попита:
— Какво става, Ломан? Исусе, какво става? Какво не е наред?
— Всичко е наред — успокои го Ломан. — Това е за добро, Джордж. Наистина за добро.
— За чие добро? Какво, за Бога…
— Лягай долу, Джордж. За добро е — каза Ломан.
— Да, за добро е — потвърди д-р Уърти, вече напълнил спринцовката от друга бутилка със златиста течност.
— Наистина е за добро — каза Ломан. — Имай ми доверие.
Той направи знак на Джордж с пистолета, подканвайки го да легне, и му се усмихна окуражително.
18.
Къщата на Хари Талбот беше старомодна постройка с множество големи прозорци. Намираше се на три пресечки от центъра на Муунлайт Къв, откъм източната страна на Конкистадор Авеню, наречен така, защото преди векове в този район са лагерували испанските завоеватели заедно с католически мисионери. Понякога Хари сънуваше, че той е един от завоевателите, нахлуващи на север към неизвестните територии, и този сън винаги му се нравеше, тъй като в опасните си авантюри никога не седеше в инвалидния си стол.