Асансьорът стигна до първия етаж, моторът престана да вие и къщата стана отново тиха. Мууз сега беше два етажа по-долу, забързан по коридора към кухнята.
При съвсем ясна нощ, когато Дан Кайзер седеше с гръб към прозореца под подходящ ъгъл, Хари понякога виждаше козовете в ръката му. Няколко пъти се изкушаваше да се обади на Херман Госдейл и да му назове картите на противника, дори да му даде съвет как да го измами.
Но той не смееше да издаде страстното си занимание. Стаята, която му служеше за наблюдателница, винаги беше затъмнена, за да участва незабележимо в личния живот на хората. Ако знаеха, едва ли биха го разбрали. Поначало хората със здрави крайници бяха скептично настроени към инвалидите. Лесно свързваха нарушеното равновесие на крайниците с хармонията на мисълта. Биха го приели за човек, който си навира носа навсякъде, за махленска клюкарка.
Това не беше истина. Хари Талбот беше съставил строги правила за удоволствието си с телескопа и бинокъла и страстно се придържаше към тях. Например никога не гледаше, ако се събличаше жена.
Арнела Скарлати живееше срещу него, три врати по на север и веднъж, без да иска, той откри, че тя прекарваше някои от вечерите си в стаята или пък слушаше музика съвсем гола. Палеше само една малка нощна лампа и дърпаше само леките прозрачни пердета. Винаги се разполагаше далече от прозореца и нямаше защо да дърпа винаги пердетата. Всъщност никой без техниката на Хари не можеше да я види. Арнела беше прекрасна. Дори през лекото перденце и на слаба светлина превъзходното й тяло се бе открило веднъж пред Хари. Удивен от голотата й, закован на място от учудване от сексапилното й едрогърдесто дългокрако тяло, не бе отместил поглед може би минута. Тогава еднакво разгорещен от смущение и желание, той беше отместил далекогледа от нея. Въпреки че Хари не беше имал жена повече от двайсет години, той никога не погледна вече в стаята на Арнела.
Много утрини поглеждаше през страничния прозорец на кухнята й на първия етаж и я наблюдаваше, когато закусва, изучавайки съвършените й черти, докато пиеше сок и ядеше кифла или препечена филия и яйца. Беше по-хубава, отколкото му стигаше речниковият запас да я опише, а от това, което беше чул за нея, изглежда, беше и добра жена.
Донякъде беше влюбен в нея, както момчето обича учителка, до която никога не може да се докосне, но несподелената любов не беше достатъчно извинение да гали с поглед голото й тяло.
При подобни, не съвсем удобни сцени той извръщаше бинокъла от прозорците и на други съседи. Гледаше ги как се карат, как се смеят, хранят, играят на карти, нарушават диети, мият чинии и извършват безброй други дела от ежедневието си, но не с цел да ги проучва или да ги окаля. Не се радваше и на някакво евтино удоволствие. Искаше да участва в живота им, да общува с тях, макар и по този начин, да бъде семейство с тях. Желаеше мисълта му за тези хора да го вълнува и радва и така Хари се чувстваше по-пълноценен.
Асансьорът пак забръмча. Мууз явно беше влязъл в кухнята, беше отворил една от четирите врати на хладилника с педала и беше измъкнал една студена кутия бира. Сега се връщаше от първия етаж, захапал кутията.
Хари Талбот беше стаден хомосапиенс и когато се върна от войната само с един здрав крайник, беше посъветван да се настани в пансион за инвалиди, където щеше да бъде сред хора и в грижовна атмосфера.
Лекарите му обясниха, че няма да бъде приет в света на здравите хора. Казаха му, че ще срещне несъзнателна жестокост, изразена в мълчаливо отдръпване, която ще го нарани.
Но Хари беше с независим характер, който надделяваше над стадното му чувство, и изгледите да живее в пансион в компанията на инвалиди и надзиратели, бяха по-лоши, отколкото пълната липса на компания. Сега съжителстваше с Мууз, идваха му малко гости, освен домакинята г-жа Хансбук, от която винаги криеше телескопа и бинокъла в шкафа на спалнята си.
Много от предсказанията на неговите лекари ежедневно се сбъдваха, но те не знаеха за способността на Хари да намира утеха и чувство за принадлежност, като участваше в живота на съседите си, наблюдавайки ги.
Асансьорът стигна до третия етаж. Вратата се отвори и Мууз зашляпа към стаята, право при Хари.
Телескопът стоеше върху количка с колела и Хари го бутна встрани. Той се пресегна и погали кучето по главата. Взе студената бира от муцуната на лабрадора. Мууз предвидливо я беше захапал откъм долната й част. Хари постави кутията между безжизнените си крака, взе малко фенерче от масата и освети кутията, за да се увери, че това беше бира, а не диетична кола.