Към края на декември 1985 г. Виктор и Валентина Брюханови можеха да погледнат назад с удовлетворение от една година на победи и паметни събития в личния им живот и на работното място.56 През август се омъжи тяхната дъщеря; Лилия и нейният съпруг отново се върнаха в медицинския институт в Киев, за да довършат образованието си. Скоро след това Лилия забременя с първото си дете. През декември семейството отпразнува петдесетгодишнината на Виктор и сребърната си сватба. Организираха празненства в големия ъглов апартамент, който гледаше към главния площад на Припят. По същото време в знак на височайше политическо признание Виктор получи покана да бъде делегат на предстоящия XXVII конгрес на КПСС. Очакваше се конгресът да се превърне в значително събитие и за целия Съветски съюз. Щеше да бъде първият конгрес под председателството на новия генерален секретар и ръководител на СССР Михаил Горбачов.
Горбачов беше дошъл на власт през март 1985 г., с което се сложи край на дългата редица от зомбирани апаратчици, чието разклатено здраве, пиянство и сенилност се укриваха от обществото от ескадрони от фанатизирани охранители. На петдесет и четири години Горбачов изглеждаше млад и енергичен и неслучайно получи ентусиазирана подкрепа от Запада. Неговите политически възгледи се бяха оформили през 60-те години и той беше първият генерален секретар, който използваше силата на телевизията. Говореше без притеснение с южняшки акцент, смесваше се с тълпите, привидно спонтанно се разхождаше под почти незабележимия надзор на КГБ и непрекъснато се появяваше в най-важното телевизионно предаване „Время“, което всяка вечер се гледаше от почти 200 милиона зрители.57 Той обяви плановете си за икономическо преустройство – „перестройка“ – и във върховния момент на партийния конгрес през март 1986 г. заговори за гласност, или открито управление. Като убеден социалист, Горбачов вярваше, че СССР е загубил ориентир, но може да продължи пътя си към утопията на истинския комунизъм, като се върне към първоначалните принципи на Ленин. Това щеше да бъде дълъг път. Икономиката изнемогваше под финансовото бреме на Студената война. В Афганистан съветските войски бяха затънали до гуша, а през 1983 г. Роналд Рейгън разшири бойното поле към космоса със Стратегическата отбранителна програма „Междузвездни войни“. Заплахата от унищожение чрез ядрен удар изглеждаше по-близка от всякога. В страната непоклатимите стари методи – задушаващата бюрокрация и корупция от Периода на застоя – продължаваха да се държат.
Шестнайсетте години, през които Виктор Брюханов построи четири ядрени реактора и цял град върху едно затънтено място, осеяно с блата, се оказаха една продължителна школа за реалностите на системата. Формиран върху наковалнята на Партията, придобил гъвкавост заради високия си пост и привилегиите, от които се ползваше, добре информираният и самоуверен млад специалист се бе превърнал в послушен инструмент на номенклатурата.58 Беше изпълнил целите и плана и заради това той и неговите служители получиха ордени за заслуги и финансови бонуси, защото съкращаваха сроковете и преизпълняваха трудовите норми.xii59 Но като всички успешни съветски ръководители, за да постигне всичко това, Брюханов се беше научил да бъде практичен и така да насочва ограничените си ресурси, че да може да изпълни безкрайния списък от нереалистични задачи. Трябваше от някои неща да икономисва, да нагажда цифри и да заобикаля правилата. Когато строителните материали, определени от архитектите на Чернобилската централа, липсваха, Брюханов беше принуден да импровизира: според предписанията трябваше да се слагат огнеупорни кабели, но когато не можеха да се намерят, изобретателните строители измисляха нещо друго. Когато в Министерството на енергетиката в Москва научиха, че покривът на турбинната зала на централата е покрит с високозапалителен битум, те наредиха на Брюханов да го подмени. Огнеупорният материал, определен за препокриване на конструкцията, широка 50 м и дълга почти километър, дори не се произвеждаше в СССР.60 Затова Министерството му разреши да направи изключение и битумът остана. Когато областният секретар на Партията нареди на Брюханов да построи в Припят плувен басейн с олимпийски размери, той се опита да се противопостави – такива съоръжения съществуват в съветските градове с повече от един милион население. Но секретарят настояваше: