Въздействието на йонизиращата радиация върху неодушевени предмети и живи същества е изследвано подробно в края на 50-те години от военновъздушните сили на САЩ.26 В съответствие с една държавна програма за разработване на самолети с атомно гориво самолетостроителната компанията „Локхийд“ построява 10-мегаватов ядрен реактор с водно охлаждане, поставен в бронирана подземна шахта в горите на Северна Джорджия. С едно натискане на бутона реакторът можел да бъде издигнат от бронировката си на повърхността и да облъчи със смъртоносна доза радиация всичко наоколо в радиус от 300 м. През юни 1959 г. реакторът за изследване на радиационното въздействие бил пуснат с пълна мощност и за пръв път изваден от бронировката си, умъртвявайки всичко живо наоколо: от въздуха падали насекоми, а дребните животинки и бактериите, които живеели върху тях, също били унищожени. Технолозите нарекли това явление „мигновена таксидермия“. Въздействието върху растенията било различно: дъбовете станали кафяви, но пък метлицата останала незасегната; най-лошо пострадали боровете. Измененията в предметите, които попаднали в полето на реактора, изглеждали също толкова странни: прозрачни бутилки от кока-кола станали кафяви; течности коагулирали и се превърнали в дъвка; уредите с транзистори спрели да работят, а гумите станали твърди като камък.
Колкото ужасно и дълбоко да е облъчването на хора с йонизираща радиация, то се усеща само в много редки случаи. Човек може да бъде облъчен с гама-лъчи, достатъчни да го убият сто пъти, без да почувства абсолютно нищо.
На 21 август 1945 г., две седмици след пускането на бомбата над Хирошима, Хари К. Далиан-младши, 24-годишен физик, работещ по проекта „Манхатън“, извършвал експеримент след работно време в Лос Аламос, Ню Мексико, когато неволно направил погрешно движение с ръка. Веднага експерименталният комплект от топка плутоний, оградена с волфрамови карбидни тухли, достигнал критично състояние. За миг Далиан видял син блясък, а веднага след това бил ударен от вълна от гама- и неутронна радиация със сила повече от 500 рема.xv27 Той бързо разглобил монтажа, излязъл и потърсил медицинска помощ, без да има видими симптоми.xvi28 Но радиацията вече го била убила безвъзвратно – все едно че бил изскочил пред идващ насреща му влак. Двайсет и пет дни по-късно Далиан изпаднал в кома и повече не се събудил. Той е първият човек, загинал случайно от непосредствено излагане на ядрена реакция. Вестник „Ню Йорк Таймс“ обяснил смъртта му с изгаряния, получени при „трудова злополука“29.
От самото начало ядрената енергетика полагала големи усилия да излезе от сянката на военния си произход. Първият ядрен реактор, сглобен ръчно през 1942 г. под седалките на изоставеното футболно игрище на Чикагския университет, бил, така да се каже, наковалнята на проекта „Манхатън“ – първата важна крачка към създаване на материал за първото атомно оръжие в света. Следващите реактори, построени на отдалечена територия по долината на река Колумбия в Ханфърд, щата Вашингтон, се използвали единствено за производството на плутоний, необходим за растящия арсенал от атомни бомби на САЩ. Този модел реактори бил избран заради Военноморския флот, а впоследствие започнал да се използва и в почти всички граждански ядрени централи в страната. Първата ядрена централа за граждански нужди в САЩ използвала чертежи, преработени от проект за атомен самолетоносач.
В Съветския съюз подходът бил същият. Първата съветска атомна бомба, РДС-1, или „Изделието“, както я нарекли нейните конструктори, била детонирана малко след разсъмване на 29 август 1949 г. на изпитателен полигон, намиращ се на 140 км от Семипалатинск в степите на Казахстан.xvii30 Проектът с кодовото название „Задача №1“ се ръководел от Игор Курчатов, 46-годишен специалист с раздвоена брадичка и бакенбарди като някой викториански спиритист, известен сред своите тайни охранители с дискретността и политическата си хитрост.31 Бомбата, точно копие на „Шишкото“, която четири години по-рано унищожила Нагасаки, съдържала ядро от плутоний, произведен в реактор, известен като реактор „А“, или „Анушка“, и конструиран по подобие на реакторите в Ханфърд.xviii32