Курчатов постигнал успех с помощта на малка група умело внедрени шпиони и благодарение на информацията от бестселъра „Атомната енергия за военни цели“, великодушно публикувана от американското правителство през 1945 г. и много бързо преведена на руски език в Москва.33 За ядрените изследвания отговаряли новоучредената Първа главна дирекция и „Атомното политбюро“ под наблюдението на садистичния съучастник на Сталин Лаврентий Берия, шеф на НКВДxix – предшественика на КГБ.34 От самото начало съветският ядрен проект бил подчинен на принципите на безмилостна целеустременост и параноична поверителност. Към 1950 г. Първа главна дирекция назначила 700 000 служители.35 Повече от половината от тях били затворници в трудови лагери, а по едно време имало и 50 000 военнопленници. Всички работели в уранови мини. След излежаване на присъдите Дирекцията качила всички тези мъже и жени на товарни камиони и ги изпратила на заточение в Далечния съветски север, за да не могат да кажат на никого на какво са били свидетели. Мнозина от тях повече не били видени. Когато екипът на Курчатов постигнал успех, Берия им дал награда, правопропорционална на наказанието, предвидено за тях в случай на провал.36 Тези, които шефът на тайната полиция щял да заповяда да бъдат разстреляни веднага – самият Курчатов и проектантът на реактора „Анушка“ Николай Долежал, – получили най-високото държавно отличие, званието „Герой на социалистическия труд“, заедно с дачи, автомобили и пари на ръка. Онези, които при неуспех щели да получат максимални присъди, сега били удостоени с второто по важност отличие – ордена „Ленин“.
По времето, когато „Изделието“ експлодирало, Игор Курчатов вече бил решил да започне работа върху реактор за производство на електричество. Разработката стартирала през 1950 г. в Обнинск, един новопостроен затворен град на два часа път югозападно от Москва. Там същата група физици, които конструирали „Анушка“, се заловили за работа върху нов реактор, но този път той щял да използва топлината, получена от деленето на атомите, за превръщане на водата в пара, която пък щяла да задвижи турбината. Разполагали с оскъдни ресурси и някои специалисти от програмата смятали, че такъв реактор няма да има практическо приложение. Берия разрешил проектът да продължи единствено заради престижа на Курчатов като баща на атомната бомба.37 Едва през 1952 г. правителството проявило интерес към ядрената енергия, като нарекло един нов институт, предназначен за създаване на нови реактори, „Научноизследователски и конструкторски институт за енергийна технология“, известен с руския акроним НИКИЕТ.38
На следващата година Съветският съюз изпробвал първото си термоядрено устройство – водородна бомба, която била 1000 пъти по-разрушителна от атомната. Така и двете новосъздадени суперсили станали теоретично способни напълно да изтрият човечеството от лицето на земята.39 Дори Курчатов бил поразен от силата на създаденото от самия него ново оръжие, превърнало в стъкло земята около кота нула в радиус от 5 километра.40 По-малко от четири месеца по-късно американският президент Дуайт Айзенхауер произнесъл своята реч „Атоми за мир“ пред Общото събрание на ООН като част от усилията му да успокои американската общественост, пред която се откривало бъдеще, заплашено от призрака на апокалипсиса.41 Айзенхауер призовал за глобално сътрудничество и контрол върху започващата надпревара във въоръжаването и за овладяване на силата на атома за благото на човечеството. Той предложил да се свика международна конференция за обсъждане на проблема. Никой не се учудил особено, когато СССР публично отхвърлил идеята като празна пропаганда.42
Когато в края на краищата международната конференция на ООН за използване на атомната енергия за мирни цели била свикана през август 1955 г. в Женева, пристигнала многобройна съветска делегация. За пръв път от двайсет години съветски учени получили разрешение да се срещнат със своите чуждестранни колеги и тук те нанесли един пропаганден удар – обявили, че на 27 юни предишната година успешно са свързали реактора в Обнинск, означен като АМ-1, с московската енергийна мрежа.43
Това бил първият реактор в света, използващ ядрена енергия за производство на електричество за граждански нужди. Учените го нарекли „Атом Мирний-1“ („Мирен атом-1“). По същото време за завършването на първата американска ядрена централа в Шипингпорт, Пенсилвания, били необходими още две години. По онова време АМ-1 се помещавал в една странна на вид сграда с циментова мазилка и висок комин, която лесно можела да се сбърка с шоколадена фабрика. Той произвеждал само 5 мегавата – колкото да подкара локомотив, – но въпреки това символизирал изключителната способност на социализма да впрегне ядрената енергия за благото на човечеството.44 Пускането на реактора в експлоатация отбелязало раждането на съветската ядрена индустрия и началото на техническата надпревара между суперсилите по времето на Студената война.