Скоро след смъртта на Сталин през 1953 г. Лаврентий Берия бил арестуван, хвърлен в затвора и разстрелян.45 Първа главна дирекция била преструктурирана и преименувана.46 Новото Министерство на средното машиностроене, известно с руското съкращение Минсредмаш или само Средмаш, сега щяло да контролира всичко, свързано с атомната енергия – от добива на уран до изпробването на бомби. Новоназначеният съветски премиер Никита Хрушчов сложил край на времената на сталинските репресии, либерализирал изкуствата, подкрепил високите технологии и обещал, че истинският комунизъм, работническият Шангри-ла на равенство и благоденствие за всички, ще бъде построен до 1980 г.47 За да модернизира съветската икономика и да укрепи властта си, Хрушчов лично насърчавал космическите полети и ядрената технология.
Успехът на „Атом Мирний-1“ накарал физиците и партийните им шефове да повярват, че са намерили панацеята, която най-после ще освободи Съветския съюз от тежкото минало и ще му помогне да тръгне по пътя към светлото бъдеще.48 На съветските хора, които все още възстановявали разрушенията от Втората световна война, реакторът в Обнинск показал как СССР може да стане водеща световна технологична сила по начин, който ще облагодетелства обикновените граждани, като донесе топлина и светлина в домовете им. Физиците, които конструирали АМ-1, получили Ленинска награда, а силата на атома се възпявала в статии в списания, във филми и радиопрограми.49 Министерството на културата въвело основни курсове по атомна енергия за децата в училище, в които мирните цели на съветската ядрена програма се изтъквали в противовес на милитаристичните планове на САЩ. Според историка Пол Джозефсън заедно с космонавтите и мъчениците на Великата отечествена войнаxx ядрените учени станали „полумитични фигури в пантеона на съветските герои“50.
Но малкият реактор от Обнинск не бил това, което изглеждал.51 Принципите на неговото конструиране не произтичали от належащата нужда от електричество, а от необходимостта да се произвежда бързо и евтино гориво за плутониеви бомби. Същият екип от Министерството на средното машиностроене, създал по-рано реактора „Анушка“, сега отговарял за строежа му. Докато траел процесът, възникнали много проблеми с корозия, течове и неработещи уреди. Първоначално реакторът бил разработен, за да произвежда тяга за ядрени подводници. Когато обаче това се оказало нереалистично, първоначалното кодово име „Атом Морской“ било променено, за да означава по-невинни цели.52
Освен това този реактор поначало бил нестабилен.53
За разлика от ядреното оръжие, в което огромен брой уранови атоми се делят за част от секундата, като освобождават цялата си енергия в унищожителен взрив от топлина и светлина, в реактора процесът трябва да се управлява и много внимателно да се поддържа в продължение на седмици, месеци, даже години. Това изисква наличието на три компонента: забавител, контролни прътиxxi и охладител.
Най-простият ядрен реактор не се нуждае от никакво оборудване. Ако се набави нужното количество уран-235 и е налице неутронен модератор, например вода или графит, който забавя движението на урановите неутрони, така че да могат взаимно да се удрят, ще започне самоподдържаща се верижна реакция, която ще отдели молекулярна енергия във формата на топлина. Идеалната комбинация от фактори, необходими, за да се случи такова събитие, наречено критичност, се е получила спонтанно в природата – като в древните подземни находища от уран, открити в африканската държава Габон, където повърхностните води са играли ролята на забавител.54 Преди два милиарда години там започнали самоподдържащи се верижни реакции, от които се получавали малки количества топлинна енергия – средно около 100 киловата, или достатъчно, за да светнат хиляда електрически крушки, – и продължавали с прекъсвания милиони години, докато цялата налична вода се изпарила от топлината при деленето.
Но за да се генерира постоянна енергия в ядрения реактор, поведението на неутроните трябва да се контролира по изкуствен начин, за да се поддържа постоянна верижна реакция, а топлината от деленето на атомите да се насочва за произвеждане на електричество. В идеалния случай всяка реакция на делене трябва да предизвика още едно делене в съседен атом, така че всяко следващо произвеждане на неутрони да съдържа точно същия брой като предишното, а реакторът трябва да запази критичното си състояние.