Выбрать главу

Имаше хостел за кучета, където той можеше да пренощува — на булевард „Санта Моника“, близо до участък Холивуд. Тя бе оставяла там Лола понякога и знаеше, че е чисто и приятно, а и не чак толкова пренаселено. Особено доволна беше, че щеше да има достъп през телефона си до вътрешната камера в така наречената „стая за игри“, за да проверява как е Пинто.

Отне й час да отиде в „Кучешки дом“, да регистрира новия си домашен любимец и да настани Пинто за една нощ. Чак я заболя сърцето, защото на кучето можеше да се стори, че пак е отхвърлено и върнато в приют. Прегръщаше го, обещаваше му да се върне на следващия ден, но така повече успокояваше себе си.

Никой не бе заел мястото пред „Моца“ и тя спря там малко преди четири часа следобед. Нагласи огледалата на колата си така, че да вижда всички автомобили, излизащи от „Ситръс“ зад нея. И тогава се обади за пръв път на Хана Стовал, за да започне осъществяването на стратегическия замисъл.

Веднага чу женски глас и каза:

— Здравейте, търся Хана Стовал.

— Аз съм. С кого говоря?

— Обаждам се във връзка с подадения сигнал за повредена лампа на вашата улица.

— А, да. Точно пред моята къща.

— Според вас откога може да е повредена?

— Едва от вчера. Знам, че светеше в събота, защото това се вижда над горния край на щорите в моята спалня. Все едно имам нощна лампа отвън. А снощи забелязах, че не работи, и сутринта изпратих имейл на Марта Уелборн. Май тази най-обикновена улична лампа привлече голямо внимание. Какво става?

— Аз съм Рене Балард, детектив в участък Холивуд на градската полиция. Не искам да ви тревожа, госпожо Стовал, но смятам, че някой може би е решил да влезе с взлом във вашата къща.

Нямаше как да каже това по-меко и както очакваше, Стовал се стресна много силно.

— О, господи… Кой?

— Не знам точно, но…

— Ако не знаете, защо сте сигурна? Ей така се обаждате на хората, за да ги плашите до смърт ли? Не виждам смисъл в това. И защо да ви вярвам, че сте от полицията? Детектив или каквато бяхте.

Балард бе предвидила, че ще се наложи да доказва самоличността си пред тази жена.

— Този номер на мобилен телефон ли е?

— Да. А защо е необходимо да знаете?

— Защото ще прекъсна разговора и ще ви изпратя снимки на служебната си карта и полицейската си значка. След това ще ви потърся отново и ще ви обясня по-подробно какво се случва. Съгласна ли сте, госпожо Стовал?

— Да, изпратете ми съобщение. Каквото и да става, нека приключи по-скоро.

— Такова е и моето желание. Ще ви се обадя пак след малко.

Балард отвори снимките на значката и картата и ги изпрати на Стовал. Почака няколко минути и набра номера.

— Ало?

— Хана… може ли да ви наричам така?

— Както искате, просто ми обяснете всичко.

— Добре, но няма да подслаждам горчивия хап, така да се каже, защото искам да ми помогнете. Има двама мъже, които си набелязват жени в района на Холивуд. Нахълтват в домовете им нощем и ги изнасилват. Според нас повреждат уличните лампи пред къщата на жертвата ден-два преди нападението.

Последва дълго мълчание с тежко дишане.

— Хана, добре ли сте?

Нищо.

— Хана?

Най-после чу и думи.

— За Среднощните ли говорите?

— Да, Хана.

— И защо не сте дошли тук още сега? Защо съм сама?

— Защото е възможно да ви следят. Ако им покажем, че знаем, ще пропуснем шанса да ги заловим и да сложим край на тези злини.

— Като примамка ли ме използвате? Що за мръсотия?!

— Не, Хана. Не сте примамка. Имаме план как да ви опазим невредима. Това също е причина да ви потърся по телефона, вместо направо да дойда. Имаме план. Искам да го споделя с вас, но трябва да запазите хладнокръвие. Няма защо да се поддавате на паника. Не нападат денем. Те…

— Казахте, че може да ме следят.

— Но няма да нахлуят в дома ви по светло. Твърде опасно е за тях, а повредата на лампата пред дома ви показва, че ще влязат вечерта. Разбирате ли?

Нямаше отговор.

— Хана, разбрахте ли какво ви казах?

— Да. Какво искате да правя?

— Чудесно, Хана. Запазете спокойствие. След час всичко това ще бъде зад гърба ви и ще бъдете в пълна безопасност.

— Обещавате ли?

— Да, обещавам. А сега ето какво искам от вас. Прибирате колата си в гаража, нали?

— Да.

— Кажете ми марката, модела и цвета й.

— „Ауди А6“, сребриста.

— А къде пазарувате за домакинските си нужди?

— Не ми е ясно защо ме питате.

— Проявете търпение, Хана. Къде правите покупките си?