— Обикновено в „Павилиънс“ на „Вайн“. По-точно на кръстовището на „Мелроуз“ и „Вайн“.
Балард не познаваше този магазин, но нямаше как да не забележи, че не съвпада с местата, където често пазаруваха досегашните три жертви на Среднощните.
— Вътре има ли някакво заведение?
— Има „Старбъкс“.
— Така, от вас искам да отидете с колата си в „Павилиънс“. Ако имате някаква платнена торба за многократна употреба, носете я, за да изглежда, че отивате там за дребни покупки. Но първо влезте в „Старбъкс“. Ще се срещнем вътре.
— Трябва да се махна от дома си ли?
— Хана, за вас е най-безопасно да не прекарате нощта в къщата. И искам да ви изведа, без да проличи, че се случва нещо необичайно. Просто влизате в магазина за чаша кафе и нещо за вечеря. Съгласна ли сте?
— Какво друго да правя. А после?
— Ще се срещнем, ще обсъдим допълнително какво е нужно и ще ви поверя на грижите на друг детектив, който ще ви охранява на безопасно място, докато всичко приключи.
— Кога да тръгна?
— Колкото може по-скоро. Карайте към „Мелроуз“, завийте надясно и продължете към магазина. Ще минете покрай мен и така ще установя дали ви следят. След това ще дойда при вас в „Старбъкс“. Можете ли да направите това, Хана?
— Да, вече ви казах.
— Добре. Сложете в торбата четка за зъби и още каквото ви е необходимо за нощувка. Но не я препълвайте. Не бива да привлича внимание.
— Само че ще се нуждая от своя лаптоп. И утре имам работа за вършене.
— Не е проблем да си вземете лаптопа. Опитайте да го сложите така, сякаш носите още сгънати торби.
— Разбрах.
— С какъв цвят е маската ви?
— Черна.
— Подхожда. Носете я.
Балард се сети, че трябва да обърне наопаки своята черна маска със съкращението ПУЛА на нея.
— Още нещо, Хана.
Тя огледа дрехите си. Идваше направо от Актън, затова носеше джинси и бяла фланела, която взе назаем от Сингъл.
— Имате ли сини джинси и бяла блуза, които да облечете?
— Ами… имам такива джинси. И знам, че всяка жена има бяла блуза, но аз съм изключение.
Балард се озърна към задната седалка с нахвърляни якета и други дрехи.
— А горнище с качулка? Червено или сиво?
— А, сиво имам. Даже го виждам в момента. Но защо ме питате за дрехи?
— Защото ще се престоря на вас. Носете сивото горнище, когато отидете в „Старбъкс“.
— Ще го нося.
— Кажете ми цвета и дължината на косата си.
— За бога… Къса кестенява коса.
— Някакви шапки?
— Бейзболна шапка на „Доджърс“.
— Превъзходно. Сложете я на главата си и преди да тръгнете, обадете ми се на този номер или изпратете съобщение, за да съм подготвена.
— Ще ви изпратя текстово съобщение.
Балард се безпокоеше, че Хана ще направи нещо, което ще привлече вниманието на дебнещите наоколо, ако ги имаше. Но беше твърде късно за такива тревоги.
И вече беше време да си осигури подкрепление. Чувстваше се твърде отчуждена от управлението, за да потърси помощ там. Бездруго си вършеше работата, без да е в структурите му, и вероятно осигуряваше още доводи срещу себе си за предстоящото изслушване пред Съвета по правата. Не можеше да не си напомни, че тъкмо прекият й началник се старае да я уволни, а нейната партньорка по случая със Среднощните изобщо не се държеше като такава. Лайза Мур вече показа колко е ненадеждна, мързелива и отмъстителна.
Нямаше никакви съмнения на кого ще се обади.
И той прие обаждането й на секундата.
— Добре, Хари, сега имам нужда от тебе — каза Балард.
41.
Получи съобщението от Хана Стовал след двайсет минути. Балард потвърди и впери поглед в страничното огледало на колата. Изнизаха се още няколко минути, преди да види как сребристото „Ауди“ се появи по „Норт Ситръс“ и зави по „Мелроуз“. Зърна за миг жената зад волана, която носеше синя шапка на „Доджърс“.
Пак се вторачи в огледалото, чакаше. Така минаха още две минути. Нито една кола не дойде по „Ситръс“. Балард потегли и ускори по „Мелроуз“ с желанието да догони сребристото „Ауди“, но светофар на кръстовището с „Кахуенга“ й попречи. Добра се накрая до паркинга при „Павилиънс“ и мина по две алеи, докато открие колата на Стовал. И успя да види жена с шапка на „Доджърс“, която влезе в супермаркета, стиснала дръжките на натежала от товар платнена чанта.
Балард паркира и се забърза към входа. По правилата заради ковид едната врата трябваше да бъде само вход, другата встрани от нея — само изход. Тя влезе и намери кафенето на „Старбъкс“ до самия вход. Имаше опашка от четирима, жената с торбата беше последна. Балард огледа останалите, не забеляза нищо подозрително, застана отзад и прошепна: