Не бе предвидила, че двамата ще поддържат връзка през цялото време. Още един пропуск в план, който вече изглеждаше целият на дупки.
— Ясно — каза мъжът. — Ще огледам вътре. Кажи ми, когато я видиш.
Той се премести извън тясната ивица от кухнята, която беше достъпна за погледа на Балард. Чу отварянето и затварянето на хладилника. Последваха стъпки по паркета — отиваше в хола. Чуваше и звук, който не успяваше да разгадае. Някакво пляскащо потупване през неравни интервали. Пак се разнесе гласът му, но беше по-отдалечен от нея.
— Кучката няма почти нищо за ядене в шибания хладилник.
Той мина покрай вратата към коридора и тя видя, че подхвърля една от ябълките, които бе сложила в хладилника. Това обясняваше странните звуци. Трябваше да измисли нещо. Щом червенокосият можеше да разговаря във всеки миг с партньора си, налагаше се да го обезвреди така, че неговият партньор да не се усети и да не побегне.
Искаше да залови и двамата.
Крачките му звучаха по-силно, той вървеше към коридора. Тя се притаи бързо и безшумно зад шкафа с чекмеджетата и плъзна гръб надолу, за да приклекне. Държеше пистолета с двете ръце между коленете си.
Мъжът спря, светнаха лампите на тавана. Той каза на другия:
— Мой човек, тука си имаме цял домашен офис. С два монитора. Да видиш ти, тая върти бизнес, разбираш ли… Може пък да си взема един, да си го добавя вкъщи.
Лампите угаснаха, стъпките продължиха по коридора. Балард го слушаше как описва видяното във втората баня, гостната и накрая в голямата спалня. Избраният от двамата начин на действие очевидно се бе променил, може би заради вдигнатия от медиите шум, а може би защото Стовал работеше вкъщи. Каквото и да беше обяснението, влязоха с взлом много по-рано, отколкото в предишните три случая. Тя се досещаше, че този път е най-вероятно да не се спотайват няколко часа, докато Стовал заспи. Според нея бяха намислили първият да действа бързо, да обездвижи жертвата и да й наложи волята си, след това да отвори на другия. Може би той нямаше да избере голямата спалня като скривалище, защото Стовал би се отбила там след разходката. Значи оставаха спалнята за гости, офисът и втората баня. Тя очакваше да се спре на офиса. Бюрото опираше в една от стените, гардеробът заемаше отсрещната стена и ако Стовал седнеше на бюрото, щеше да бъде с гръб към вратата на гардероба. Червенокосият можеше да я изненада, ако тя реши да поработи още след разходката.
Балард чакаше и си повтаряше какво ще направи, когато той се върне в офиса. Един вариант, ако той я види, друг — ако я подмине, когато отива да отвори гардероба.
— Ей, пич, тая си е направила цяло убежище в проклетата гардеробна. Онзи тип нито дума не спомена за това.
В последвалото мълчание Балард умуваше какво трябва да означава второто изречение.
— Да бе, да, търся. Нали ми каза, че още не се мяркала никъде.
Мълчание.
— Добре де.
Балард едва не трепна от тези думи. Прозвучаха по-наблизо. Червенокосият се връщаше в офиса.
— Мисля си, че офисът подхожда — каза той.
Тъкмо влизаше в стаята и включваше лампите. Подмина шкафа, без да забележи Балард, защото се устреми право към гардероба. Тя не се поколеба. Изправи се пъргаво и го доближи в гръб. Той отваряше гардероба, когато тя посегна към дясното му ухо и изтръгна слушалката. В същия миг вдигна оръжието с лявата ръка и опря цевта в основата на черепа му. Стисна силно слушалката в шепата си и прошепна:
— Ако ти се живее, и една шибана думичка да не си казал.
Пусна слушалката в джоба си, сграбчи яката на гащеризона му и го дръпна назад. Не отделяше цевта от шията му и шепнеше:
— Застани на колене.
Той се подчини, вдигна ръце на височината на раменете си, за да покаже покорство. Балард измъкна телефона му изпод еластичната лента. Екранът показваше само разговор с някой си Стюарт. Балард засили звука.
— … там, бе? Ей, ти слушаш ли ме?
Тя заглуши микрофона и вдигна телефона към лицето на червенокосия.
— Сега ще включа отново звука и ти ще му кажеш, че всичко е наред, само си се спънал в някакъв кашон в гардероба. Влезе ли ти в главата? Кажеш ли друго, ще бъдат последните ти думи в живота.
— Ти ченге ли си, ма?
Балард дръпна с палец ударника на револвера. Щракането стигна да го укроти.
— Разбрах, разбрах. Ще му кажа, ясно.
— Хайде.
Тя включи микрофона и доближи телефона до устата му.