— Извинявай, пич, спънах се. Вътре има кашони и други боклуци.
— Бри, ти да не се удари?
— Да бе, но само малко си натъртих коляното. Иначе съм си супер.
— Ама сигурен ли си?
Балард изключи микрофона.
— Кажи му, че си сигурен. И нека продължава да дебне жената. Хайде.
Включи микрофона.
— Сигурен съм. Ти само ми кажи, като я видиш.
— Дадено, мой човек.
Тя пак заглуши микрофона и остави телефона на бюрото.
— Да не си шавнал.
Протегна свободната си ръка към препаската, за да напипа катарама, но не успя.
— Я свали едната ръка и смъкни тази препаска.
Мъжът посегна с дясната ръка, чу се щракане и ръката му вече държеше препаската.
— Просто я пусни на пода.
Той изпълни заповедта. Балард плъзна ръка по гащеризона му, провери джобовете. Не намери нищо.
— Така, сега легни по корем на пода. Веднага.
Червенокосият пак се подчини, но изръмжа:
— Коя си ти, мамицата ти?
— Опри лице в пода и не приказвай без моя заповед. Разбра ли?
Той мълчеше. Балард опря по-силно цевта в тила му.
— Попитах, разбра ли?
— Да бе, по-леко, разбирам те.
Тя опря едното си коляно в гърба му. И си спомни, че белезниците са в чантата с нейния комплект, останала в нейната кола — сложи ги там, след като я отстраниха и тръгна за срещата с Гарет. Поредната пролука в плана.
Посегна към чантичката на препаската.
— Я да видим какво имаш тук.
Тя сложи чантичката на гърба му и дръпна ципа. Намери вътре ролка здрава лента за тръби, сгъваем нож и маска, предварително направена от лепкава хартиена лента, предназначена за Хана Стовал. Имаше и цяла ивица опаковки с презервативи, както и дистанционно за гараж.
— Бри, ти май си носиш пълен комплект за изнасилвания, а? Да те наричам ли Бри като партньора ти?
Мъжът на пода не отговори.
— Нещо против да ползвам вашата лента? — добави тя.
И пак не дочака отговор.
— Ще смятам, че си казал „да“.
Натисна с коляно, остави револвера на гърба му, събра китките му и започна да омотава лентата около тях. Усещаше, че той се напряга да раздели ръцете си.
— Не ми се противи — заповяда тя.
— Не се противя — кресна той приглушено. — Не мога да ги наместя удобно.
Балард отвори с бутончето сгъваемия нож и сряза лентата. Взе си оръжието и стана. Сложи ролката и ножа на бюрото, посегна надолу и смъкна грубо скиорската маска от главата му, лицето му се удари в пода, обрамчено от освободената червена коса.
— Господи, сцепих си устната!
— Това е най-малкият ти проблем.
Балард взе дистанционното за гараж — от същия тип програмиращи се устройства, каквото получи и тя от управителя, който я настани от името на собствениците. Той й каза, че сдружението на собствениците променя кода веднъж годишно като мярка за сигурност, и обеща да й съобщи навреме следващата комбинация. Сега знаеше как Среднощните бяха влизали в домовете на всички свои жертви.
— Кой ви даде кода за вратата на гаража? — попита Балард. Онзи си мълчеше и тя промърмори: — Все едно, ще научим.
Премести се встрани от него.
— Обърни глава да ти виждам лицето.
Той се обърна послушно, имаше малко кръв по устните. Изглеждаше млад, на не повече от двайсет и пет години.
— Да чуя пълното ти име.
— Няма да ти кажа името си. Като искаш да ме арестуваш, направи го. Влязох с взлом, голямата работа. Вкарай ме в ареста, ще видим какво ще стане после.
— Има лоша новина за тебе, хлапе. Не съм ченге и не съм тук, за да те арестувам.
— Дрън-дрън. Личи си каква си.
Балард се наведе и му показа револвера по-отблизо.
— Ченгетата си носят белезници и не са въоръжени с такива револверчета. Но когато ние приключим с тебе и партньора ти, ще ви се иска да бяхте арестувани.
— Да бе, „вие“. Що ли не виждам никого друг в къщата.
— Скоро ще научиш.
Искаше да стегне и глезените му с лента, за да не се надигне някак, но искаше и да го разприказва. Не че бе научила нещо от него досега, но й се струваше, че колкото повече говори този мъж, толкова по-голям става шансът да изтърве нещо полезно или важно.
— Разкажи ми за снимките.
— Какви снимки?
— И за видеозаписите. Знаем, че с твоето приятелче сте записвали изнасилванията. За какво ви бяха? За себе си ли правихте тези записи, или за друг?
— Не ти разбирам шибаните приказки. Какви изнасилвания, ма? Влязох да гепя каквото намеря. Това беше.
— И с кого си говорите по телефона?
— С шофьора, който ще ме откара.
Той се размърда, дясната му буза опираше в пода, гледаше нагоре към нея. Тя отвърна с изваждането на телефона си, за да го снима. И той веднага завъртя лицето си надолу.