— Това ще го има навсякъде в интернет — каза Балард. — Всеки по света ще знае кой си и какво си правил.
— Я си го начукай, ма.
— Как ги избирахте? Питам за жените.
— Искам адвокат.
— Ти май не разбираш, Брайън, че не си в ръцете на полицията или изобщо в ръцете на традиционната система на правораздаване, така да се каже. Позна наполовина. Аз бях ченге, но вече не съм. Махнах се, защото системата не работи. Не върши онова, за което е създадена — да брани невинните граждани от чудовища като тебе. И сега ти попадна в друга система на правосъдие. Ще ни кажеш всичко, което искаме да знаем, после ще си получиш заслуженото.
— Да знаеш, че си шибано изкукала.
— Какво имаше предвид, когато каза, че „онзи тип“ не споменал нито думичка за убежището в гардеробната?
— Не те знам за какво дрънкаш. Не съм казвал нищо такова.
— Кой ви каза за Хана Стовал?
— Тая пък коя е?
— Кой ти даде кода за гаража?
— Никой. Искам адвокат. Още сега.
— Никакъв адвокат не може да ти помогне, защото тук няма закони.
Чу телефона си и го взе. Обаждане от Хари Бош. А часовникът на екрана й подсказа, че не спази уговорката да се чуват на кръгъл час — закъсняваше с десет минути. Прие обаждането и каза първа:
— Спипах единия.
— Как тъй го спипа?
— Както го казах. Щом докопам и втория, ще те повикам да ги откараме.
Бош се запъна, но прозря веднага играта й.
— В момента го разпитвам — добави Балард. — Тоест опитвам се. Ако не иска да говори, ще го направим по твоя начин.
— Идвам.
— Чудесно. Можем да го направим и така.
— Знам, че му играеш представление. Искаш ли да повикам униформените?
— Все още не. Всичко е както трябва.
— Но аз наистина идвам.
Балард пак сложи телефона на бюрото. Взе телефона на насилника, който се оказа защитен с код. Но беше настроен да показва получени съобщения и се виждаше част от последното: „… говорих с оня тип, добавила е убежището, след като той…“.
— Бри, имаш си текстче тук.
— Трябва да имаш съдебно решение, за да ми ровичкаш в телефона.
Балард се изсмя насила.
— Прав си… ако бях в полицията. Както и да е. Съобщението е от твоя партньор. Попитал онзи тип, а убежището в гардеробната било добавено по-късно. След какво по-точно? След като Хана го изрита на улицата ли? И му каза да й се разкара от живота?
— А бе, шибаняци, кои сте вие? — промърмори Брайън.
Тонът му се промени, нямаше вече самонадеяност и пренебрежение. Балард се вторачи надолу.
— Ще научиш съвсем скоро. И ще мине доста по-леко за тебе, ако отговаряш на моите въпроси. Кой ви каза за Хана Стовал?
— Слушай, я просто ме закарай в полицията, бива ли? И ме остави на тях.
— Не мисля, че това е…
Внезапен грохот откъм фасадата на къщата.
Балард се стресна, после се върна в коридора и вдигна револвера. Входната врата зееше и беше разцепена на мястото на бравата. Но там не се виждаше човек. В този миг проумя, че онзи на пода е предупредил партньора си с уговорен код — може би когато малко странно подхвърли по телефона, че се чувства „супер“.
— Тук отзад! — разкрещя се Брайън. — Тук отзад!
Балард се озърна към офиса — червенокосият трескаво движеше ръцете си една спрямо друга, мъчеше се да разпъне лентата, с която бяха омотани.
— Не мърдай, шибаняко! — кресна му тя.
Той не й обърна внимание, китките му се движеха като бутала на двигател.
— Да не си шавнал!
Тя се прицели в него с револвера. А той само изви глава към нея и се усмихна.
Балард долови с периферното си зрение движение отляво. Извъртя се към друг мъж с тъмносин гащеризон, който изскочи от кухнята в коридора. Напираше решително към нея. Балард изви ръката с оръжието наляво, но той я доближи прекалено бързо и заби рамо в нея в същата секунда, когато тя натисна спусъка.
Гърмежът прозвуча глухо между телата им, двамата се стовариха на пода. Маскираният се търкулна встрани, притискаше ръце към гърдите си и стенеше. Балард видя обгорялото петно около входната рана.
— Стюарт!
Рев откъм офиса. Подът под гърба й се раздруса — червенокосият изтича от офиса в коридора. Тя забеляза ножа, който той стискаше с ръка, все още облепена с лента за тръби. Той зърна партньора си на пода и се вторачи с омраза в нея.
— Ти…
Балард стреля веднъж от пода. Куршумът се заби под брадичката му и продължи нагоре в мозъка. Червенокосият се свлече като марионетка с прерязани конци, мъртъв още преди да се стовари на пода.