44.
Стаята за разпити беше претъпкана. Тежък дъх на кафе и поне един от мъжете пред Балард беше пушач. Рядко се бе случвало през последната година да е искрено доволна, че има маска на лицето, както този път. Тя седеше зад малка стоманена маса с гръб към стената. До нея беше Линда Бозуел, адвокатката й от Лигата за защита на полицията. А тримата мъже пред нея седяха с гръб към вратата. Все едно трябваше да ги преодолее някак като препятствие, за да излезе. Раменете им се опираха и въпреки това запълваха мястото от стена до стена. Нямаше откъде да мине. Трябваше да си пробива път през тях.
Двама бяха от отдела за вътрешни разследвания. Началникът му капитан Сандерсън седеше в средата, отляво беше Дейвид Дюпри — кльощав мъж, когото тя нарочи за пушач. Представяше си, че ако той не носеше маска, би видяла уста, пълна с жълти зъби.
Третият беше Ронин Кларк като представител на работната група по Среднощните, защото Ноймайер още беше в отпуск, а Лайза Мур стоеше отвън с лейтенант Робинсън-Рейнълдс. Образуваха работна група за разследването, след като медиите обезумяха от изтеклата в „Таймс“ информация. И тримата детективи, обикновено занимаващи се с другите посегателства срещу личността, бяха включени в тази работна група.
На масата имаше три дигитални диктофона, готови за запис на разпита. Сандерсън бе направил официално изявление пред Балард, както изискваше прецедентът по делото „Лайбъргър“. Това одобрено от съда предупреждение я задължаваше да отговаря на въпроси за стрелбата на авеню „Ситръс“ само за целите на административното разследване. Ако се стигнеше до наказателно преследване заради действията й, нищо казано от Балард по време на този разпит не можеше да бъде използвано срещу нея в съда. А тя бе разказала подробно на своята адвокатка какво се случи в дома на Хана Стовал и защо се стигна до изстрелите срещу двамата мъже.
И сега Бозуел беше готова за опит да прекрати всичко, преди да е започнало.
— Позволете ми да започна с позицията ни, че госпожа Балард няма да отговаря на никакви въпроси, зададени от отдела по вътрешни разследвания. Тя…
— Значи ще се възползва от правото си да мълчи съгласно Петата поправка на Конституцията? — прекъсна я Сандерсън. — Направи ли го, губи си работата.
— Тъкмо това щях да обясня, ако не ме прекъсвахте. Госпожа Балард — и моля да обърнете внимание, че не казах „детектив Балард“ — не работи в полицейското управление на Лос Анджелис, следователно отделът за вътрешни разследвания няма никакво право да се намесва по случая на авеню „Ситръс“.
— Какво говорите, по дяволите?! — озадачи се Сандерсън.
— По-рано днес, преди инцидента на авеню „Ситръс“, госпожа Балард е подала заявление за напускане чрез имейл, изпратен до нейния пряк началник. Ако се допитате до лейтенант Робинсън-Рейнълдс, ще имате възможност да се уверите в наличието на този имейл и ще научите точния час на изпращането му. Това означава, че Балард вече не е била служителка на полицията в момента, когато е застреляла двамата индивиди, влезли с взлом в къщата на авеню „Ситръс“. Тя е била частно лице и е защитавала живота си, когато двама въоръжени мъже са нахлули в имота, където се е намирала със законосъобразно разрешение.
— Измишльотини — отсече Сандерсън.
Той погледна Дюпри и кимна към вратата. Неговият подчинен стана и излезе от стаята, вероятно за да намери Робинсън-Рейнълдс, когото Балард видя в кабинета му, след като я доведоха в участъка за разпит.
— Не, капитан Сандерсън, такива са фактите — възрази Бозуел. — Госпожа Балард също може да ви покаже този имейл в папката с изпратените, ако желаете. Но тя е готова да обясни на детектив Кларк какво се е случило и дали е необходимо допълнително разследване.
— Това е някаква хитрина, а ние няма да участваме в игрички — натърти Сандерсън. — Или ще отговаря на въпросите, или отнасяме въпроса в районната прокуратура.
— Можете да постъпите така, разбира се — присмехулно изрече Бозуел. — Но с какво ще отидете при прокурора? Лесно е да установите, че собственичката на имота е разрешила на Балард да се намира в нейния дом. Доброволно й е дала ключовете и за къщата, и за личния си автомобил. А веществените доказателства и уликите в къщата показват недвусмислено, че е извършено влизане с взлом и страхуващата се за живота си Балард е стреляла по двамата извършители, които скоро ще бъдат идентифицирани като серийните сексуални насилници, прочули се с прякора Среднощните. Хайде да помислим какво искане бихте могли да отправите към избрания от гласоподавателите районен прокурор — да предяви незнайно защо обвинение срещу жената, която е убила двамата насилници, след като са нахълтали в къщата, където е била сама? Мога само да кажа, че ще имате голяма нужда от късмет, капитан Сандерсън.