Очите на Кларк го издадоха, че опитва да не се усмихне под маската. Вратата се отвори и Дюпри се върна в стаята. Затвори, но остана прав. Сандерсън се обърна към него и той кимна. Получаването на имейла със заявлението за напускане бе потвърдено от Робинсън-Рейнълдс.
Сандерсън се изправи.
— Приключихме с този разпит.
Грабна диктофона си от масата, изключи го и излезе след Дюпри. Кларк не помръдна, още изглеждаше, че трудно запазва безстрастното си изражение.
— Оставате вие, детектив Кларк — каза Бозуел.
— Аз бих искал да говоря с Рене, но би трябвало да…
Вратата се отвори рязко и Кларк млъкна. Лейтенант Робинсън-Рейнълдс влезе в стаята. Впи поглед в Балард, макар че говореше на Кларк.
— Осведомихте ли я за правата й?
— Само съгласно делото „Лайбъргър“, но не и по закона „Миранда“, ако говорите за това. Но тя е готова да отговаря на въпроси и твърди, че е необходимо допълнително разследване за…
— Няма да говорим — спря го Робинсън-Рейнълдс. — Приключихме. Засега. Ти излез.
Кларк се надигна, взе си припряно диктофона и напусна стаята.
Лейтенантът не откъсваше поглед от Балард.
— Изключи това.
Балард понечи да вземе своя диктофон.
— Не мисля, че това е… — намеси се Бозуел.
— Изключи го — настоя Робинсън-Рейнълдс. — Вие също можете да излезете — обърна се към адвокатката. — Искам да кажа на Балард нещо, което трябва да си остане между четирите стени на тази стая.
Бозуел изви глава към Балард.
— Ще остана, ако искаш.
— Не съм против да го изслушам — успокои я Балард.
— Ще бъда до вратата отвън.
— Благодаря ти.
Бозуел стана и излезе. Балард изключи диктофона.
— Балард — започна той, — трудно бих повярвал, че си нагласила всичко, за да убиеш онези двама мръсници. Но открия ли, че е така, ще се разправя с тебе.
Тя го погледна втренчено, преди да отговори.
— Ако смяташ, че е така, би сбъркал… както сбърка в догадката си, че аз съм дала сведения на „Таймс“. Същества като онези двамата… Твърде лесно се отърваха. Предпочитах да гният в затвора до края на живота си, а не всичко да свърши за тях толкова набързо.
— Е, с тях тепърва ще доизясняваме нещата — каза лейтенантът. — Пък и аз вече знам кой е източникът на „Таймс“.
— Кой?
Той не отговори, а излезе и остави вратата отворена.
— И за мен беше удоволствие да работим заедно — подхвърли Балард на празната стая.
Прибра диктофона в джоба си и излезе последна. Бозуел я чакаше в стаята на детективите. Балард видя Лайза Мур и Ронин Кларк в нишата на колегите от посегателствата срещу личността, където бяха и останалите от работната група. Всички бяха повикани заради разследването, след като тя застреля двамата мъже. Дори Робинсън-Рейнълдс да бе разкрил, че Мур е дала сведенията на „Таймс“, още не бе предприел нищо срещу нея.
— Той каза ли нещо, което трябва да знам? — попита Бозуел.
— Нищо, което си струва да повторя — отрече Балард. — Благодаря ти за това, което направи в онази стая. Беше страховита.
— От четири години се репчим взаимно със Сандерсън. Той е въздух под налягане. Единственото плашещо нещо в него е дъхът му. Слава богу, че е принуден да носи маска.
— Значи той е бил пушачът — учуди се Балард. — Помислих, че е Дюпри.
— Сандерсън е. А сега лошата новина. Не мога да те представлявам занапред, щом вече не работиш в управлението.
— Разбирам, права си.
— Мога да ти препоръчам способен адвокат, ако се наложи някой да те защитава.
— Благодарна съм ти.
— Но не вярвам да се наложи, защото не мисля, че ще възникнат някакви съмнения относно твоите действия. Пример за самоотбрана като по учебник. И искам да кажа нещо не като юрист — ти беше страховита тази вечер, Рене, а не аз.
— Не потръгна както го бях планирала.
— Искаш ли да те откарам донякъде?
— Не, някой ме чака отвън, струва ми се.
— Добре. Много приятно ми беше.
Докоснаха юмруците си вместо ръкостискане и Бозуел се отдалечи към изхода. Балард отиде към нишата на групата по сексуални престъпления. Лайза Мур не вдигна глава, макар че я видя. Кларк бе свалил маската си. С изпънати показалец и палец изигра пантомима — стрелба, издухване на дима от цевта и прибиране на револвера в кобура като каубой от Дивия Запад.