— И какво очакваш да измъкнеш от нея?
— Значи е жена?
— Не съм казал това. Какво очакваш да чуеш от източника?
— Не знам. Търся причината някой да забие куршум в главата на Хавиер Рафа.
— Само че ЛП Три е отдавнашно минало. Не ти върши работа.
— Този път си сигурен, така ли?
— Сигурен съм.
— Благодаря, сержант. Ще се чуем пак по-късно.
Балард остави слушалката върху апарата. Заради грешката на Дейвънпорт вече не се съмняваше, че ЛП 3 е жена и вероятно още е активна осведомителка. Иначе сержантът нямаше да опитва така нескопосано да замаже лъжата. Засега не можеше да разгадае какво означава това за случая, щом Рафа, поне наглед, се е измъкнал от бандата преди четиринайсет години. Но й олекваше да знае, че ако уликите я насочат към бандата, в екипа за борба с бандитизма имат вътрешен човек, който може да й помогне с насоки и информация.
— Какво става? — попита Мур, която седеше срещу нея.
— Онези от борбата с бандитизма не искат да говоря с техния таен доносник в „Лас Палмас“.
— Това се подразбира.
Балард не проумя какво всъщност искаше да й каже Мур и си замълча. Мур явно не гореше от желание да работи нощем. Участието й в разследването щеше да завърши с изгрева и края на смяната, когато всички щяха да се върнат към нормалния график. Мур щеше да си върши работата денем, Балард щеше да се справя сама по тъмно.
Тъкмо както самата тя искаше.
7.
Балард се зае да състави следственото дело за убийството на Рафа. Усилията й започнаха с досадата от първоначалния доклад за произшествието, в който се описваше убийството и се идентифицираше жертвата, но се включваха и множество подробности, като часа на първото съобщение, имената на отзовалите се патрулни полицаи, температурата навън в този момент, уведомяването на близките на починалия и други дреболии, чието документиране беше важно, но те не разкриваха престъплението. След това изложи сбито разпитите на очевидците, които бе извършила лично или получила писмено от Лайза Мур, която обаче бе свършила работата си надве-натри. За разговора с най-младата дъщеря на Рафа имаше само едно изречение: „Това момиче не знае нищо и не може да допринесе с нищо за разследването“.
Сложи всичко това в класьор. Накрая се зае с началната хронограма на случая, която описваше действията й във времето и включваше разговора й с Дейвънпорт. След това копира документите от досието, получено от групата за борба с бандитизма, и ги добави в класьора. Приключи към пет сутринта и отиде при Мур, която четеше имейл на телефона си. Смяната им свършваше след час, но за Балард това нямаше значение.
— Ще отида в центъра да видя какво са събрали криминалистите — каза тя. — Тук ли искаш да останеш, или ще дойдеш с мен?
— Май предпочитам да остана — отговори Мур. — Няма начин да се върнеш до шест часа.
— Добре. Имаш ли нещо против да върнеш на Дейвънпорт досието?
— Разбира се, ще го занеса. Но защо правиш това?
— Какво правя?
— Занимаваш се със случая. Това е убийство. Нали ще го предадеш на Западното бюро още щом те се разсънят?
— Може би. Или пък те ще ми позволят да продължа.
— Рене, заради тебе на всички останали ще ни се разнесе лоша слава.
— Какво говориш?
— Просто си кротувай. „Никой да не мърда и никой няма да пострада“, сещаш ли се?
Балард сви рамене.
— Не ми каза това, когато се включих в разследването за Среднощните.
— То е за изнасилвания, а сега говорим за убийство.
— Не виждам разликата. Пак има жертва и пак се води разследване.
— Ще го кажа по друг начин — в Западното бюро ще видят разлика. И няма да се отнесат мило към желанието ти да им отмъкнеш техен случай.
— Още не се знае. Тръгвам. Обади ми се, ако онези двама мръсници пак са нападнали някоя жена.
— О, непременно. И ти ми се обади, ако научиш нещо.
Балард се върна при бюрото, което бе използвала временно, затвори лаптопа и си събра вещите. Вдигна маската си на носа, преди да мине през задния коридор към изхода. Там имаше скамейка, към която оковаваха арестанти с белезници, и искаше да има допълнителна защита. Не се знаеше какви зарази могат да донесат доведените в участъка хора.
Пое по магистрала 101 към центъра, караше в сивия здрач преди зазоряване към небостъргачите, които май винаги бяха осветени в тъмните часове. Заради пандемията интензивността на движението бе спаднала наполовина, а в този час градът сякаш бе опустял и тя стигна за по-малко от петнайсет минути до прехода към източното платно на магистрала 10. Оттам оставаха само пет минути до отбивката към комплекса на Калифорнийския щатски университет в Лос Анджелис. Центърът по криминалистика — пететажната лаборатория, работеща и за полицейското управление, и за окръжния шериф, се намираше в южния край на огромното университетско градче.