Выбрать главу

Сградата изглеждаше притихнала като улиците. Балард се качи с асансьора на третия етаж, където бяха техниците, занимаващи се с местопрестъпления. Натисна звънеца и я посрещна криминалистът Антъни Манзано, който бе обследвал двора пред автосервиза на Хавиер Рафа.

— Здрасти, Балард. Тъкмо се чудех кой ще ни навести.

— Засега съм аз. Всички от Западното бюро са заети с разследването на двойно убийство.

— Нямаше нужда да ми казваш. И тук всички освен мен са заети със същото. Ела вътре.

— Явно е мъчен случай.

— По-скоро е твърде шумен случай и никой не иска хората да го оплюват.

Балард вече се питаше защо никакви медии не проявиха интерес към загиналия човек в Дерето „Гауър“. Струваше й се, че първата версия — падащ куршум случайно убил някого, би привлякла журналистите както валериан котки, но досега май никой дори не се обаждаше.

Манзано я заведе в своята работна ниша. Тя видя трима други криминалисти из помещението и предположи, че са заети със случая, обсебил вниманието на Западното бюро.

— Какво е станало там? — попита нехайно.

— Обир и убийство на възрастна двойка. — Манзано помълча, преди да добави стряскащата подробност: — Изгорили ги. Живи.

— Господи… — промълви Балард.

Поклати глава, но си каза, че медиите наистина трябва да са се вкопчили в такъв случай, а управлението го е възложило на достатъчно хора, за да се вижда, че ще се прерови всичко. Значи тя имаше шанс да поеме разследването на убийството на Рафа, ако получи одобрението на лейтенант Робинсън-Рейнълдс.

В нишата на Манзано имаше осветен отдолу плот, върху който той бе сложил широк лист милиметрова хартия и още довършваше скицата на местопрестъплението.

— Ето ти го нагледно — каза Манзано, — аз вече отбелязвам къде намерихме гилзи. Там беше като след каубойска престрелка.

— Говориш за празничната пукотевица, нали? — уточни Балард.

— Да, при това изглеждаше интересно. Събрахме трийсет и една гилзи и според мен те са само от три огнестрелни оръжия… сред тях и онова, с което е извършено убийството.

— Покажи ми.

До разграфената хартия бе оставена голяма подложка с прикрепени бележки на криминалиста и схеми, чертани на местопрестъплението. Имаше и отворена картонена кутия с гилзите, всяка в отделна пластмасова торбичка за веществени доказателства.

— Добре, имаме трийсет и един изстрела и трийсет и една гилзи по земята — започна Манзано. — Те са от три различни калибъра и три различни марки патрони, което много ни улеснява.

Порови в кутията и извади една торбичка.

— Идентифицирахме седемнайсет гилзи от патрони PDX1, калибър 9 милиметра, произведени от „Уинчестър“. Трябва да поискаш потвърждение от оръжейниците — Манзано говореше за специалистите от групата за анализ на огнестрелни оръжия, — но и аз, без да съм експерт, смятам, че следите от ударника по дъната им си приличат, значи са били изстреляни от деветмилиметров пистолет с пълнител за 16 патрона, имало е и патрон в патронника. Струва ми се, че трябва да е бил „Глок 17“ или подобен модел. Имаме и 13 гилзи калибър 45 от патрони, произведени от „Федеръл Амюнишън“. Надникнах в нашия каталог на боеприпасите, вероятно куршумите са били с кух връх, но нека оръжейниците си кажат мнението. Разбира се, може да са били изстреляни от различни модели оръжия. Дванайсет в пълнителя, един в патронника.

— Ясно, остава една гилза — съобрази Балард.

Манзано бръкна в кутията и извади въпросната торбичка.

— Да. Тя е от патрон „Ремингтън“, калибър 22.

Балард взе торбичката и се взря в месинговата гилза. Не се съмняваше, че е от патрона, с който е бил убит Хавиер Рафа.

— Много добре, Антъни — кимна тя. — Покажи ми къде си я намерил.

Той посочи драснатото кръстче на схемата с написан номер 1 до него — намираше се в правоъгълните очертания на автомобил, вдясно от който се виждаше простичка рисунка на човешка фигура, явно отбелязваща тялото на Хавиер Рафа.

— Разбира се, бяха откарали жертвата, преди да отидем там, но кървавото петно и разхвърляните наоколо опаковки от работата на фелдшерите ни показаха мястото. Гилзата се намираше на 280 сантиметра от края на петното под една от трошките в двора. „Шевролет Импала“, доколкото си спомням.