— Обещаваш ли? — натърти Робинсън-Рейнълдс.
— Обещавам — потвърди тя.
— А какво става със Среднощните и къде е мястото на Мур в тази история? Нали бяхте заедно на смяна.
— Тя остана в участъка да допълва следственото дело и да добавя в него показанията на свидетели. Нищо не се чу за Среднощните, но ще се занимавам и с това. Не съм се отказала.
— Много ти се събира.
— Нямаше да те моля, ако не можех да се справя.
Кратко мълчание, преди Робинсън-Рейнълдс да стигне до решение.
— Добре, ще се обадя на Фуентес. Ще ти кажа какво сме уговорили.
— Благодаря, шефе.
Лейтенантът прекъсна връзката и Балард се върна при работната маса на Елдър. Нямаше го там, тя се огледа и го откри пред друг компютърен терминал до прозореца с изглед към магистрала 10. Сигурно проверяваше в националната база данни. Отиде при него.
— Балард, имам нещо за вас.
— Сериозно? Какво е то?
— Друг случай. Има връзка на този патрон с друго убийство. Преди почти десет години на север в Долината. Един човек е бил застрелян при обир. Има съвпадение в белезите по гилзите. Стреляно е със същото оръжие. „Валтер П“, калибър 22.
— Виж ти…
Балард сякаш усети леден пръст да се плъзга по гръбнака й.
— Какъв е номерът на случая?
Елдър й продиктува номера от екрана. Тя грабна химикалка от чаша до монитора и си записа номера в бележника.
— А името на жертвата?
— Лий, Албърт, дата на смъртта 2 февруари 2011 година.
Записа и тези данни.
— Неразкрито ли е убийството? — попита тя.
— Да, все още — потвърди Елдър. — Случаят е на „Обири и убийства“.
Предишният отдел, където бе работила Балард, преди да я преместят безцеремонно, за да бъхтя нощна смяна в Холивуд. Само че през 2011 година още не беше там.
— Посочено ли е името на разследващия?
— Да, само че данните са стари — отбеляза Елдър. — Случаят е бил възложен на Хари Бош. Аз обаче го познавах, той напусна полицията преди известно време.
Балард се вцепени за секунда-две, преди да каже:
— Знам.
8.
Балард спря пред къщата на улица „Удроу Уилсън“. Прозя се и си каза, че май сбърка, като първо се отби вкъщи. Олекна й, че смъкна коравата униформа, но после задряма за около час на дивана и преумората само я налегна още по-тежко.
Щом отвори вратата на колата, чу музика откъм къщата. Нещо забързано, но по-близко до блус, отколкото беше присъщо за вкуса на Хари Бош. Имаше и вокал. Предположи, че вътре има и друг човек, който слуша тази музика.
Потропа гръмко на вратата, за да се чуе въпреки силните звуци. Музиката секна веднага и вратата се отвори. Пред нея стоеше Бош.
— Я гледай, блудният детектив се завърна.
— Моля? — наежи се тя. — Това пък какво трябваше да означава?
— Ами само, че не сме се чували отдавна. Рекох си, че си ме забравила.
— Ха, нали ти мина на страната на противника и реши да работиш за онзи адвокат. Помислих, че нямаш време за мен.
— Нима?
— Именно. Ти ваксинира ли се? Притесняват ли те посетители в къщата? Имам антитела, а и мога да си сложа маската.
Бош се отдръпна, за да я пусне в коридора.
— Влез и няма нужда да слагаш маска. Още не съм с ваксина, но ще рискувам. И за да сме наясно — не съм работил за Мики Холър. Аз работя за себе си.
Тя прекрачи прага, без да реагира на думите му за Холър и без да сваля маската.
— Като слушах отвън, стори ми се, че купонясвате тук.
— Може да съм прекалил малко с музиката.
Къщата си беше все същата вътре. Малката кухня беше вдясно от коридора, Балард продължи напред през трапезарията към хола. Вертикалните щори бяха дръпнати встрани и се откриваше изглед над верандата към прохода Кахуенга. Тя махна с ръка към отворената врата на верандата.
— Всички в каньона са можели да слушат тази врява. Колко мило.
— Затова ли си дошла? — подхвърли Бош. — Някой се е оплакал от шума ли?
Тя се обърна към него.
— Да, идвам с оплакване, но по друг повод.
— Какво чудесно начало на новата година — полицейското управление на Лос Анджелис ми е сърдито. Казвай по-бързо.
— Не цялото управление. Засега. Само аз. Тази сутрин отидох чак в Уестчестър в новата база данни за убийствата, която откриха там. Нали знаеш, в нея съхраняват всички неразкрити следствени дела за убийства. Най-после ги събраха на едно място. Помолих да ми дадат делото за един от твоите някогашни случаи и ми отговориха, че го няма — взето е за последен път от тебе.
Бош се намръщи и завъртя глава.