— Няма проблем. Или е в шкафа в гаража, или под къщата.
— Как така под къщата?
— Направих си складче отдолу, след като напуснах полицията. Доста спретнато. Дори си имам работна маса и когато сляза там, мога да преглеждам материали на място.
— Сигурна съм, че го правиш често.
Бош не отговори и тя прие това като потвърждение.
— Впрочем — подхвана Балард — как се справяш с всичко… след онзи случай с радиацията?
Не посмя да произнесе думата „левкемия“.
— Още мърдам, както виждаш — каза той. — Пия си хапчетата и засега те като че я спират. Може пак да започне, но в момента няма от какво да се оплаквам.
— Радвам се да чуя това. Може ли вече да потърсиш хронограмата?
— Ей сега, но може да се забавя малко. Искаш ли пак да пусна музиката?
— Не съм против, но щях да те питам какво слушаше, когато пристигнах. Имаше особен дух в тази музика.
— „С какво сравняваме?“. Някои твърдят, че е първата протестна песен в джаза.
— Добре, пусни я. Кой я изпълнява?
Бош стана и отиде при стереоуредбата да натисне бутона. Намали силата на звука.
— Оригиналното изпълнение е на Еди Харис и Лес Макан, но тази версия е на Джон Леджънд и „Дъ Руутс“.
Балард се разсмя и Бош пак натисна бутона.
— Какво има?
— Просто ме изненада, Хари. Не си представях, че слушаш нещо, записано през този век.
— Обиждаш ме, Балард.
— Извинявай.
— Ще се върна след малко.
9.
Балард беше в гаража на жилищния блок, тъкмо измъкваше от багажника чантата си и стискаше под мишница разпечатките, които й даде Бош, когато я доближи някакъв мъж. Тя се напрегна, огледа гаража и не видя други хора наоколо. Пистолетът й беше в чантата.
— Здравейте, съседке — каза мъжът. — Само исках да ви се представя. Вие сте в двайсет и трети, нали?
Тя живееше в този блок от броени месеци и макар че апартаментите бяха само двайсет и пет, още не бе срещала всички съседи.
— Ъъ… да, здравейте. Аз съм Рене.
Лактите им се докоснаха вместо ръкостискане.
— Аз съм Нейт от тринайсети, точно под вас. Честита Нова година!
— Честита да бъде и на вас — пожела му Балард.
— Моят партньор е Робърт. Каза, че ви срещнал, когато сте внасяли някои неща в апартамента.
— О, вярно, запознах се с Робърт. Помогна ми да вкарам една маса в асансьора.
— Той ми каза, че работите в полицията.
— Да, така е.
— Май напоследък не е много приятно да си полицай.
— Има си и добри, и лоши страни.
— Впрочем да спомена, че участвах в протестите на „Животът на чернокожите има значение“. Моля ви да не се настройвате срещу мен заради това.
— Няма. И аз смятам, че животът на чернокожите има значение.
Балард виждаше, че мъжът държи каска и облеклото му е на мотоциклетист, включително подплънките отзад за удобно седене, които изглеждат доста нелепо, щом човек слезе от мотоциклета. Искаше да промени темата, без да прояви неучтивост към съседа.
— Обичате ли мотоциклетите? — попита го.
Глупав въпрос, но не се сети за нищо по-добро.
— Карам колкото се може повече — отвърна Нейт. — Забелязвам обаче, че вие имате съвсем друго хоби.
Сочеше сърфбордовете, които тя бе подпряла на стената в гаража пред своя „Дифендър“. Едната дъска беше за гребане при безветрие, другата „Ръсти Мини Танкър“ за сърфиране по вълните край Булеварда на залеза. Останалите сърфбордове бе прибрала в килера на апартамента, който се препълни. Знаеше, че като оставя в гаража онези, които използваше най-често, рискува да й ги откраднат. Надяваше се камерите на изхода да обезсърчат крадците.
— Ами да, обичам да съм на брега — каза и не хареса собствените си думи.
— Радвам се, че ви срещнах. Добре дошла при нас. Уместно е да добавя, че в момента аз съм председател на асоциацията на собствениците. Знам, че плащате наем на корпорацията, притежаваща апартаменти тук, защото и ние одобрихме молбата ви. Но ако имате нужда от нещо, за което можем да помогнем, просто звъннете на нашата врата, на първия етаж сме.
— О, чудесно. Ще се възползвам при нужда.
— Надявам се да ви видим и на някоя наша сбирка в двора.
— Не знаех, че се събирате.
— В първия петък от всеки месец. Ще пропуснем днес, разбира се. Всеки носи каквото пожелае и се черпим взаимно.
— Добре. Може би ще се видим в двора. И аз се радвам, че се запознахме.
— И честита Нова година отново!
— И на вас.
Още не можеше да свикне, че има съседи, и се чувстваше неловко при срещите и запознанствата с тях — особено когато трябваше да спомене, че е ченге. Предишните четири години прекара почти изцяло или в палатка на Венис Бийч, или в къщата на баба си, където отиваше да спи. Но заради ковид-19 плажовете бяха затворени, а и бездомните край Венис Бийч ставаха все повече, вече й беше неприятно да отива там. Затова си намери апартамент под наем, от който стигаше до участъка само за десетина минути. Но това означаваше, че има съседи от всички страни.