Нейт тръгна към асансьора, а тя предпочете стълбището, за да не продължава светския разговор. Телефонът й забръмча в джоба и тя се помъчи да го извади, без да изтърве снопчето хартия от Бош. Видя на екрана, че обаждането е от Лайза Мур.
— Прецаках се — изтърси Лайза вместо „здрасти“.
— Какво се обърка при тебе? — попита Балард.
— Имаме случай, а с Кевин сме само на пет минути от „Мирамар“.
Балард проумя, че Среднощните са посегнали на нова жертва, а Мур след малко щеше да пристигне в хотела в Санта Барбара с приятеля си, сержант в участъка на Олимпийския квартал.
— Какъв е случаят?
— Жертвата е съобщила само преди час — обясни Мур. — Тъкмо си мислех, че ни се размина този път.
— Значи е била изнасилена през нощта, но е подала оплакването преди малко?
— Именно. Седяла във ваната часове наред. Слушай, завели са я в центъра за жертви на изнасилване. Рене, ти можеш ли да отидеш? Ами че аз ще се влача два часа по обратния път заради гадните задръствания.
— Лайза, и двете сме на повикване през почивните дни.
— Знам, знам, но си въобразих, че нищо не се е случило, нали разбираш? Ще те компенсирам някак. Знам, че е нахално да те моля.
Балард се врътна на пети и пак отиде при колата си. Мур прекаляваше сериозно не само защото разследването беше нейно. Балард си знаеше, че всяко отиване в центъра за жертви на изнасилвания оставя белези в психиката й. Там нямаше да научи въодушевяваща история. Отвори вратата и върна чантата на мястото й.
— Ще поема случая — каза по телефона. — Но в някой момент Тирето ще поиска да знае какво става и може да ти се обади. Ти водиш разследването от отдела за сексуални престъпления, а не аз.
— Знам, знам. Мислех си да му се обадя сега и да кажа, че са ни съобщили за случая, а една от нас ще го осведоми за разговора с жертвата. Ако ти говориш с него по-късно, ще имам прикритие. А ако съм ти нужна утре, ще се прибера.
— Ще видим, но не искам аз да загазя за това, че замазвам отсъствието ти.
— Няма да загазиш. Ти си безценна. Ще ти се обадя пак, за да знам какво става.
— Бива.
Балард се поддаде на раздразнението след разговора. Не заради отношението на Мур към работата. След цяла година пандемия и враждебност към полицията на мнозина им липсваше усърдие. Из цялото управление плъзна заразата „защо да се напъваме“. Досадно й беше заради съсипания замисъл да прекара вечерта у дома, да си поръча някаква храна, да порови в хронограмата на разследването за смъртта на Албърт Лий и да потърси връзката с убийството на Хавиер Рафа. Но сега й се стовари нов случай със Среднощните и лейтенант Робинсън-Рейнълдс щеше непременно да прехвърли разследването за Рафа на Западното бюро още сутринта.
— Ама че проклетия… — изсумтя, докато включваше двигателя.
Центърът за жертви на изнасилване беше отделна сграда в Медицинския център на Калифорнийския университет в Санта Моника. Балард бе ходила там много пъти по работа, а веднъж прегледаха и нея за следи от изнасилване. Говореше си на „ти“ с повечето служителки в центъра, в който всъщност работеха само жени. Влезе през вратата без табела и завари в чакалнята двама униформени мъже от дневната смяна — разпозна Макджий и Блек.
— Ей, момчета, аз ще се справя нататък — каза им Балард. — Как беше съобщено за случая?
— Тя се обади — отговори Блек. — Тоест жертвата.
— Размишлявала цял ден и решила, че е била изнасилена — добави Макджий. — И каквито следи е имало, отдавна са изтекли от ваната в канализацията.
Тя се вторачи в него за миг, опитваше се да отгатне какво го подтикна да се държи толкова гадно.
— Ще научим дали е така — каза след малко. — И от мен да знаете, тя изобщо не се е съмнявала, че е била изнасилена — ясно ли ти е, Макджий? Най-вероятно се е колебаела дали да съобщи за това в управление, на чиито служители не им пука за нея и не смятат изнасилването за чак толкова тежко престъпление.
По бузите му избиха червени петна от гняв, срам или някаква смесица на двете чувства.
— Не се разстройвай толкова — натърти Балард. — Не казах, че имам предвид тебе, нали?
— Стига глупости — промърмори Макджий.