— Господине, не мога да разговарям с вас, ако не носите маска — заяви Мур гръмогласно. — Вървете да си намерите маска.
— Ама мен ме ограбиха — оплака се мъжът. — Оня кучи син ми е взел нещата, докато спях.
— Господине, не мога да ви помогна, докато сте без маска — настоя Мур.
— Нямам шибана маска — осведоми я той.
— В такъв случай съжалявам, господине. Без маска няма да говоря с вас.
Юмрукът му блъсна прозореца пред лицето й, тя се отдръпна сепнато, макар че човекът не се опитваше да счупи стъклото.
— Господине, отдръпнете се от колата — заповяда Мур.
— Да ти го начукам — отвърна той.
— Господине, ако се наложи да изляза, отивате в окръжния затвор — обеща тя. — И да не сте с коронавирус в момента, там ще се заразите непременно. Това ли искате?
Той направи няколко крачки встрани и повтори:
— Да ви го начукам. И на вас, и на всички ченгета.
— Все едно не съм чувала това и преди — подхвърли Мур.
Пак погледна часовника, Балард също погледна часовника на таблото. Последната минута на 2020 година — и Мур, и повечето хора в града и в целия свят нямаха търпение тя да свърши най-после.
— Боже, не може ли да се преместим другаде? — промърмори Мур.
— Твърде късно е — увери я Балард. — Казах ти, че тук сме в безопасност.
— Не и от тези хора — натърти Мур.
2.
Звуците бяха като от пакет пуканки, сложени в микровълнова печка. Няколко гърмежа в последните секунди на старата година, последвани от залповете, в които не се различаваха отделни изстрели. Оръжейна симфония. Цели пет минути непрекъсната пукотевица, докато празнуващите Новата година изпразваха пълнителите към небето, за да спазят традицията, наложила се в Лос Анджелис от десетилетия.
Нямаше значение, че каквото излети нагоре, трябва да падне обратно. Всяка Нова година в Града на ангелите започваше с този риск.
Разбира се, освен стрелбата имаше и законни фойерверки, които добавяха присъщо за този град съчетание на звуци, неизменно през годините, също като смяната на дните в календара. Средният брой на подадените в полицията сигнали заради дъжда от олово беше около осемнайсет. Най-често жертва ставаха предните и задните стъкла на автомобили, но миналата година Балард трябваше да се отзове на обаждане за куршум, пробил тавански прозорец и засегнал рамото на стриптийзьорка, танцуваща на сцената под него. Куршумът дори не пробил кожата й. Но остро парче от паднало стъкло бе сцепило кожата на главата на седнал близо до сцената клиент. Той реши да не подава оплакване, за да не се разчуе, че е бил не където бе казал на семейството си.
Колкото и да бяха обажданията, с повечето се заемаха патрулните полицаи, ако нямаше нужда да се намеси детектив. Балард и Мур чакаха преди всичко ще има ли сигнал за Среднощните. Твърде неприятен факт е, че понякога е необходимо хищниците да се нахвърлят отново, за да се надяваш на грешка или на нова улика, която ще те поведе към разкриване на престъплението.
Среднощните беше неофициалният прякор, с който Балард наричаше двамата насилници, които вече нападнаха две жени през последните пет седмици. И двете изнасилвания се случиха в празнични вечери — Деня на благодарността и Коледа. Двата случая бяха свързани от еднаквите действия на престъпниците, а не от еднаква ДНК, защото Среднощните внимаваха да не оставят такива следи. Изнасилванията започвали малко след полунощ и се проточвали четири часа, докато хищниците се редували да се гаврят с жените в собствените им легла и завършвали издевателството с отрязване на голям кичур от косите им, като използвали същия нож, с който ги заплашвали. Подлагали ги и на други унижения, които придаваха общи черти на случаите освен рядката особеност насилниците да са двама.
Като детектив от нощната смяна Балард отиде и на двете местопрестъпления. След това предаде случаите на работещите денем детективи от групата за разследване на сексуални престъпления в холивудския участък. В тази група от трима участваше и Лайза Мур. И понеже Балард беше дежурна, когато престъпниците нападаха жертвите си, включиха я неофициално в групата на разследващите.
Доскоро появата на двама серийни насилници би привлякла незабавно вниманието на групата за разследване на сексуални престъпления в централната сграда на управлението, която беше част от елитния отдел по убийствата и грабежите. Но откакто кметството оряза бюджета на полицията, групата беше разформирована и със сексуалните посегателства се занимаваха само детективи от участъците. Поредният пример как участниците в протестите, настояващи да бъде спряно финансирането на полицията, постигаха целите си по заобиколен начин. Политиците в града отхвърлиха предложението, но полицейското управление опустоши бюджета си за справянето с протестите след смъртта на Джордж Флойд заради действията на полицаи в Минеаполис. След седмиците на повишена готовност и свързаните с нея допълнителни разходи парите на управлението свършиха и последваха замразяване на новите назначения, разформироване на отдели и прекратяване на няколко програми. На практика управлението остана без финансиране в няколко особено важни направления.