— Не е добре — отговори Фалън. — Но ти имаш късмет, защото в момента е обзета от гняв и това е подходящ момент да говориш с нея. След като има повече време да мисли, ще бъде по-трудно. Ще се затвори в черупката си.
— Ясно. Влизам при нея.
— Ще й донеса някакви дрехи, с които да се прибере вкъщи — каза Фалън. — Предположих, че ще вземеш дрехите, с които дойде, и ги опаковах.
Тръгнаха в противоположни посоки. Балард прекрачи към вратата на трета стая, но поспря за малко и прочете написаното от полицая Блек в картата за показания, докато докарвали Синди Карпентър в центъра.
Тя беше на 29 години, разведена, управителка на кафенето „Нейтив Бийн“ на авеню „Хилхърст“. Балард се сети внезапно, че сигурно ще познае жертвата, защото кафенето се намираше в нейния квартал Лос Фелис. Макар че се премести там само преди няколко месеца, „Нейтив Бийн“ стана за нея любимото място, където отиваше за кафе и от време на време за мъфин с боровинки сутрин след смяна, особено ако искаше да се отърве от сънливостта и да отиде на брега на океана.
Почука леко на вратата и влезе. Синди Карпентър още седеше по нощница на кушетката за преглед. Въпреки че бе облякла дрехите си след като се изкъпала, те бяха прибрани в кафява хартиена торба като веществено доказателство и сложени на рафта в стаята. Такива бяха правилата, доктор Фалън бе затворила торбата херметично. Имаше и втора торба за веществени доказателства, в която Блек и Макджий се бяха сетили да приберат нощницата, която носела при нападението, както и чаршафите, завивката и калъфките за възглавници от нейното легло. Това също беше по правилата, но патрулните полицаи ги пренебрегваха често. Балард призна неохотно, че Макджий и Блек са си свършили работата както трябва. На рафта имаше и написана от доктор Фалън рецепта за експресно противозачатъчно и лист с указания как жертвата да провери резултатите от тестовете за ХИВ и болести, предавани по полов път, взети след прегледа.
Оказа се, че наистина познава Карпентър. Жената беше висока и слаба, русата й коса стигаше до раменете. Балард я бе виждала много пъти през стъклото на гишето за получаване на покупките. Случваше се и Карпентър да приема поръчката, макар да беше ясно, че не работи зад тезгяха, а ръководи заведението. Балард очакваше с нетърпение деня, когато ще отворят и салона след пандемията, за да седне на някоя маса вътре. В кафене винаги умуваше успешно за работата си. И това много й липсваше през последната година.
Но показанията в картата и думите на Фалън в коридора не я бяха подготвили за физическото състояние на Карпентър. Кожата около очите тъмнееше от кръвоизливи заради душенето, имаше рани на долната устна и лявото ухо от хапането. Личеше и ожулване на едната вежда и Балард знаеше от какво е заради предишните случаи — грубо смъкване на маската, която са залепили върху очите й. А косата й нарочно бе окълцана накриво от нападателите — Балард знаеше и какво ще й разкаже Карпентър за това унижение накрая, смахнатия завършек на насилието. Престъпниците бяха отнесли този кичур.
Опита се да не говори прекалено официално.
— Синди, аз съм Рене и съм детектив от участъка в Холивуд на полицейското управление на Лос Анджелис. Ще разследвам този случай и трябва да ти задам няколко въпроса, ако не възразяваш.
Оставена сама в стаята, Карпентър бе плакала. Стискаше хартиена кърпичка в едната си ръка, с другата държеше телефона си. Балард искаше да научи с кого е говорила или на кого е изпратила съобщение, но можеше да почака с този въпрос.
— Малко оставаше да не се обадя на вашите колеги — призна Карпентър. — А после си помислих: „Ами ако онези дойдат отново?“. Исках някой да знае.
Балард кимна, за да покаже, че я разбира.
— Доволна съм, че си се обадила. Защото ще се нуждая от твоята помощ, за да заловим онези мъже.
— Но аз не мога да ви помогна. Дори не видях лицата им. Носеха маски.
— Е, да започнем с това. Видя ли китките им? Или други части от телата? Цвета на кожата — бял, черен, кафяв?
— И двамата бяха бели. Видях китките им и други части от телата им.
— Добре, разбрах. Кажи ми нещо за маските.
— Приличаха на скиорски маски. Едната беше зелена, другата — синя.
Същите като при предишните две нападения. Връзката между случаите вече се опираше не само на догадки.
— Ясно, това ще ни помогне — каза Балард. — Кога видя скиорските маски?