— Накрая. Когато смъкнаха маската от очите ми.
Това беше необичайна подробност и при трите изнасилвания. Среднощните донасяха предварително изработени лепкави маски, които слагаха върху лицата на жертвите си, но накрая ги махаха. Очевидно не искаха да ги оставят като веществени доказателства. Още по-важното беше, че явно не слагаха маски на жените, за да им попречат да ги видят. Собствените им скиорски маски ги предпазваха от разпознаване. Изглежда, искаха да скрият нещо друго от жертвите.
— Видя ли още нещо? Или само маските?
— Единият си нагласяше ризата. Видях медицински пластир на ръката му.
— Чия ръка — на мъжа със зелената маска, или със синята?
— Зелената.
— Какъв пластир? Как изглеждаше?
— Май беше от най-големите, квадратните. Ето тук.
Карпентър посочи вътрешната страна на мишницата си.
— Според тебе дали е скрил татуировка с него?
— Не знам. Зърнах го за… може би за половин секунда.
— Добре, Синди. Знам, че е трудно, но искам да чуя какво са ти направили, трябва и аз също да снимам травмите, които са ти причинили. Но първо искам да те попитам дали подсказаха с нещо, каквото и да е то, че са знаели и преди коя си ти?
— Тоест дали не са ме подбрали наслуки ли? Не, изобщо не познавах тези типове.
— Не, имах предвид дали според тебе са те видели някъде, например в кафенето или където пазаруваш, или на друго място, и са те набелязали? Или се е случило обратното? Набелязали са твоя квартал и така са попаднали на тебе?
Карпентър завъртя глава.
— Нямам представа. Не казаха нищо подобно, само ме заплашваха и дрънкаха глупости, например „мислиш се за толкова готина и нахакана“. Те…
Тя млъкна и попи с кърпичката бликналите сълзи. Балард докосна ръката й.
— Съжалявам, че се налага да те подложа на всичко това.
— Все едно ми се случва отново — оплака се Карпентър.
— Знам. Но това ще ни помогне да заловим онези… мъже. И да им попречим да причинят същото на други жени.
Балард изчака още малко Карпентър да се овладее и започна отново.
— Да поговорим за вечерта преди да те сполети това. Излезе ли някъде, или си остана вкъщи в новогодишната нощ?
— Ами аз бях на работа до девет часа вечерта, когато затворихме кафенето — обясни Карпентър.
— „Нейтив Бийн“, нали?
— Ние си го наричаме само „Бийн“. Едно от моите момичета се зарази с ковид и графикът се обърка зле. Трябваше да поема последната смяна през старата година.
— Харесвам вашето заведение. Преместих се във Финли преди няколко месеца и си купувах кафе от вас. А вашите мъфини с боровинки са приказни. И така, затворихте в девет часа. Ти прибра ли се, или се отби някъде?
Балард предполагаше, че ще чуе от Синди как е отишла за покупки в супермаркета „Гелсън“ на улица „Франклин“. Би могла да отиде там по пътя към дома, една от предишните жертви си бе напазарувала в този супермаркет вечерта преди нападението.
— Отидох си вкъщи — каза Карпентър. — И си приготвих вечеря с каквото бе останало в кафенето.
— Сама ли живееш?
— Да, откакто се разведох.
— Какво направи след вечерята?
— Просто минах под душа и си легнах. Трябваше аз да отворя кафенето тази сутрин.
— Ти отваряш повечето сутрини, нали? Виждах те често там.
— Да, започваме работа в седем часа.
— Обикновено къпеш ли се сутрин преди да тръгнеш за работа?
— Всъщност не, предпочитам да поспя малко повече, затова… Но защо е важно?
— Защото засега не можем да преценим какво е важно.
Разочарованието на Балард, че няма да напипа връзка в случаите чрез супермаркета „Гелсън“ се бе изпарило, щом Карпентър спомена къпането вечерта. И предишните две жертви се бяха изкъпали вечерта преди нападението. Само две можеше да е съвпадение, но три от три насочваше към повторение. Тя знаеше, че усетът й подсказва нещо. И допускаше, че вече има нишка, за която да се хване.
10.
Синди Карпентър не пожела допълнително лечение на телесните травми. Каза на Балард, че просто иска да се върне вкъщи. Пътуваха дълго от центъра за жертви на изнасилване към Долчинката и Балард се възползва от това време за още въпроси около случилото се. Карпентър вече беше емоционално изцедена и уморена, но искаше да помогне и разказваше отново всички унизителни подробности, изреждаше какво са й сторили насилниците, какво е чула и какво е успяла да види, когато маската върху очите й започнала да се разхлабва. И първия път в центъра, и втория път в колата историята оставаше все същата, само добавяше или пропускаше по някоя подробност, но нямаше никакви несъвпадения между двата разказа. Балард знаеше, че това прави показанията й ценни и за разследването, и за съдебния процес, ако се стигне до него някога.