— Не ми се вярва. Но може да съм я пропуснала, защото и контейнерите за отпадъци са в гаража, който бездруго е заключен винаги.
— Само затворен? Или затворен и заключен?
— Ами затворен и заключен. Отвън не можеш да отвориш гаражната врата без дистанционното.
— Гаражът има ли и друга външна врата освен вдигащата се?
— Няма. Само тя е.
Балард реши да не отваря вратата към гаража въпреки ръкавиците си, преди криминалистите да я проверят. Възможно беше престъпниците да са проникнали през нея. Не биваше да пропуска и вероятността Макджий или Блек да са я отворили, докато са оглеждали къщата след сигнала за изнасилването. Можеше да ги попита, но си знаеше, че не биха признали такъв гаф. Щеше да научи дали са пипали дръжката само ако някой от тях е оставил пръстови отпечатъци.
Реши да огледа гаража накрая, като влезе отвън. Стигна до коридор, който водеше към две спални и баня. Първо надникна в банята и не откри признаци за влизане през малкия прозорец над ваната.
Премести се в голямата спалня, където бе извършено изнасилването. Там намери прозорец, клеясал към рамката от няколко слоя боя, нанасяни през годините. Взря се в леглото. Карпентър й бе казала, че не подозирала за нахлуването в къщата й, докато не я събудил единият насилник, който я притиснал към леглото, за да залепи очите и устата й. После вързал ръцете й към тръбата в месинговата рамка над възглавниците. Наредил й да не мърда и да не вдига шум, после тя го чула да излиза от стаята, за да отвори входната врата на своя партньор.
Балард се подпря на колене и погледна под леглото. Отдолу беше чисто, имаше само няколко книги. Придърпа ги и видя, че всички бяха написани от жени: Алъфер Бърк, Стеф Ча, Айви Почода. Бутна ги обратно под леглото и се изправи. Пак плъзна поглед из стаята, но нищо не й направи впечатление. Върна се в коридора и провери втората спалня. Тя беше спретната и оскъдно обзаведена, очевидно предназначена за гости. Вратата на гардероба в нишата беше открехната на ширина около четири пръста.
Балард я отвори докрай, без да докосне дръжката. Половината място бе заето от струпани една върху друга кутии, според етикетите в тях имаше консумативи за „Нейтив Бийн“. Другата половина бе оставена за ползване от гости. Може би. Пак коленичи, за да разгледа покрития с мокет под отблизо. Нямаше нищо на него, но следите й подсказваха, че е чистен с прахосмукачка наскоро. Остана клекнала и извика на Синди да дойде в стаята.
Младата жена влезе веднага.
— Какво има?
— Ти каза че нямаш „Дъстбъстър“, всъщност изобщо нямаш прахосмукачка, нали?
— Нямам. Защо питаш?
— Мокетът в нишата е чистен с прахосмукачка. Според мен онзи се е крил тук.
Карпентър се вторачи в старателно почистения мокет.
— Ние сложихме мокет, защото предишният собственик беше съхранявал тук кутии с боя, имаше петна по пода. Отдолу е голяма гадост.
— Кои „вие“?
— Съпругът ми и аз. Купихме къщата и след развода стана моя.
— А вратата… оставяш ли я отворена? За проветряване или по друга причина?
— Не, затварям я.
— Сигурна ли си, че затвори последния път, когато си изнесла оттук неща за кафенето?
— Сигурна съм.
— Добре. Виж какво… съжалявам, ясно ми е, че вероятно искаш да те оставим на мира, но ще помоля криминалистите да дойдат тук, за да потърсят следи в гардероба, може би и в цялата къща.
Карпентър посърна.
— Кога?
— Ще им се обадя още сега, ще се погрижа да стане колкото може по-бързо. Знам, че ти се натрапваме, но трябва да заловим онези мъже и се стремя да проверявам всичко. Предполагам, че такова е и твоето желание.
— Да, то се знае. Ти ще бъдеш ли тук с тях?
— Ако могат да дойдат незабавно, ще остана. Но след няколко часа започва поредната ми смяна. Ще се наложи да отида в участъка за началото й.
— Моля те, убеди ги да дойдат веднага.
— Ще се опитам. Ъъ… ти спомена съпруга си. Той още ли е в Лос Анджелис? Какви са отношенията ви?
— Тук е и нямаме проблеми помежду си, защото не се виждаме. Той живее във Венис.
Балард обаче долови ясно напрежението в гласа й и попита:
— С какво се занимава?
— С технологии. Развива нови фирми и подобни неща. Намира инвеститори.
Балард стана и трябваше да направи крачка, за да запази равновесие. Осъзна, че недоспиването вече я смачква.
— Добре ли си? — попита Карпентър.
— Нищо ми няма… само недостиг на сън. Как се отнесе бившият ти съпруг към решението ти да получиш къщата?
— Не беше против. Защо? Не че това му хареса, но… За какво са тези въпроси?