— Синди, налага се да задавам какви ли не въпроси. Не е толкова важно. На него ли пращаше съобщение?
— Моля?…
— Когато влязох в стаята за преглед днес, ти май набираше съобщение или се обаждаше на някого.
— Не, съобщението беше за Лейси в кафенето — казах й да крепи положението, докато се върна на работа.
— А съобщи ли й какво се е случило?
— Излъгах, че съм пострадала при злополука. — Синди посочи травмите по лицето си. — Трябваше да измисля някакво обяснение.
Балард се замисли по неволя — казаното от Карпентър сега би могло да затрудни съдебния процес, ако някога се стигнеше до него. Колкото и смахнато да изглеждаше, твърдението на защитата, че сексът е бил по взаимно съгласие, можеше да се загнезди в умовете на съдебните заседатели, ако някоя приятелка на предполагаема жертва заяви в съда, че изнасилване изобщо не е било споменато. Не беше много вероятно, Балард обаче знаеше, че все някога трябва да обясни това на Карпентър. Но моментът не беше подходящ.
— А ти ще споделиш ли с бившия какво се случи? — попита тя.
— Още не знам, но едва ли. Не го засяга. Пък и сега не ми се мисли за това.
— Разбирам те. Ще се обадя на криминалистите, ще видя дали са склонни да минат насам. Ти трябва да останеш в хола, ако не си против. Искам да претърсят твоята спалня.
— Може ли да си взема книгата, която чета? Под леглото е.
— Да, не е проблем. Само се постарай да не пипнеш нищо друго.
Карпентър излезе от стаята, а Балард извади телефона си. Преди да се обади на криминалистите, тя приклекна и снима мокета в гардеробната ниша с надеждата следите от прахосмукачката да се виждат. След това чу обещание от криминалистите да се появят най-много след час.
Отиде в хола и осведоми Карпентър, че техникът ще дойде скоро. После я попита дали в къщата има дистанционно, което отваря подвижната врата на гаража. Обясни, че не иска да пипа дръжката на вратата в кухнята. Дори с ръкавица можеше да заличи пръстов отпечатък.
— Използвам гаража като склад и просто оставям колата пред него или на алеята. Затова имам монтирано в колата устройство, което го отваря, има и бутон на стената в гаража до вратата към кухнята.
— Ясно. Може ли да се отбием при колата и да използваме устройството?
Излязоха и Карпентър отключи колата си от разстояние. Стоповете примигнаха, но Балард не чу характерното щракане на ключалките.
— Твоята кола беше ли заключена? Питам, защото не…
— Да, заключих я снощи — прекъсна я Карпентър.
— Не чух щракане.
— Все едно, винаги я заключвам.
Балард се подразни от своя пропуск — трябваше първо да провери дали колата е заключена. Вече нямаше как да научи.
— Ще вляза от страната на пътника. Не искам да пипам дръжката откъм шофьора. Къде е устройството за отваряне на гаража?
— Под предното стъкло, над волана.
Балард отвори вратата и се пъхна в колата. Вече бе извадила от джоба своята връзка ключове и използва върха на ключа от апартамента си, за да натисне бутона. Измъкна се от колата и видя как вратата на гаража се вдига с гръмко скрибуцане на пружините.
— Винаги ли шуми така?
— Ами да, трябва да й сложа смазка или нещо подобно — сви рамене Карпентър. — Съпругът ми се занимаваше с това.
— Чуваш ли я как се отваря, когато си в къщата?
— Чувах я, когато бившият живееше тук и отваряше.
— Как мислиш, щеше ли да те събуди?
— Да. Разтърсваше цялата къща като земетресение. Значи смяташ, че те са…
— Още не знам, Синди.
Застанаха пред прага на отворения гараж. Карпентър беше права, тук нямаше място за автомобил. Вътре бяха натъпкани кашони, велосипеди и други вещи, а и три контейнера за обикновени отпадъци, за рециклиране и за шумата от двора. Виждаше се, че Карпентър съхранява вътре още консумативи за „Нейтив Бийн“. Имаше струпани прозрачни дълги опаковки с чаши и капачки и големи кутии с различни подсладители. Балард отиде при вратата към кухнята. Забеляза бутона за вратата на гаража — той беше на стената вляво от рамката.
Наведе се към ключалката на кръглата дръжка на вратата, но не видя признаци да е била човъркана.
— Значи не сме сигурни дали тази врата е била заключена.
— Не сме, но през повечето време е заключена — отбеляза Карпентър. — И вече казах, че гаражът си беше затворен.
Балард само кимна. Не сподели какво си представяше в момента — единият насилник е проникнал в къщата още преди Синди да се прибере от работа и се е крил в гардероба на спалнята за гости, докато тя се е къпала и е лягала да спи. Тогава се е измъкнал, за да я обездвижи, да закрие устата и очите й и да отвори на другия насилник.