— Какво престъпление?
— Влизане с взлом.
— Олеле… В коя къща?
Не каза „чия къща“ и Балард предположи, че жената не познава съседите си по имена. Не би имало значение, стига да е видяла или чула нещо, но може би намаляваше вероятността да подхване клюки със съседите, след като тя си тръгне. Така беше по-добре. Балард не искаше останалите на улицата да знаят предварително за идването й.
— В къщата до вашата — посочи тя. — Забелязахте ли нещо необичайно снощи?
— Не — отрече жената. — Не съм запомнила нищо. Някой пострадал ли е?
— Госпожо, не мога да обсъждам подробности с вас. Убедена съм, че разбирате това. Сама ли живеете тук?
— Не, със съпруга си. Децата ни са големи и живеят отделно. Значи са влезли при онова момиче, което живее само?
Жената махна с ръка към къщата на Синди Карпентър. Щом я нарече „момиче“, без да спомене името й, наистина не познаваше добре съседите си.
— Вашият съпруг тук ли е? — попита Балард, като пренебрегна въпросите й. — Мога ли да поговоря и с него?
— Не, той отиде да играе голф в „Уилшър Кънтри Клъб“. Ще се върне скоро.
Балард даде на жената своя визитна картичка с молба към съпруга й да се обади, ако си спомня нещо необичайно от предишната нощ. Записа си и името на жената, която промълви:
— Ние в безопасност ли сме?
— Не ми се вярва онези да дойдат отново.
— „Онези“ ли? Значи не е бил само един човек?
— Според нас извършители са били двама мъже.
— Олеле…
— Видяхте ли двама мъже на улицата снощи?
— Не, нищо не видях. Но сега съм уплашена.
— Госпожо, според мен нищо не ви застрашава. Както вече казах, не очакваме те да се върнат тук.
— Тя изнасилена ли е?
— Госпожо, не мога да обсъждам случая с вас.
— Господи, те са я изнасилили…
— Госпожо, моля ви да ме слушате внимателно. Обясних ви, че е извършено влизане с взлом. Ако започнете да разпространявате слухове, можете да причините големи неприятности на вашата съседка. Това ли искате?
— Не, разбира се.
— Добре. Тогава не ги разпространявайте. Кажете на съпруга си да ми се обади, ако е чул или видял нещо особено снощи.
— Аз ще му се обадя още сега. Трябва да е тръгнал насам.
— Благодаря ви за отделеното време.
Балард се върна на улицата и тръгна към следващата къща. Така продължи около час, потропа на още седем врати и разговаря с обитателите на пет от тях. Никой нямаше полезни сведения. Две домакинства бяха поставили охранителни камери над входните си врати, но и прегледът на видеозаписите от предишната нощ не й даде нищо.
Върна се при къщата на Синди тъкмо когато Рино прибираше всичко в багажника на електрическата си кола.
— Какво намерихте? — попита Балард.
— Едно голямо нищо. Онези са знаели какво правят.
— Ама че гадост.
— Съжалявам.
— А онази отвертка в гаража?
— Избърсана е. И това означава, че вероятно сте права. Използвали са я да отворят вратата, после са изтрили следите по нея. Проблемът е, че вратата на гаража е прекалено шумна. Пружините скрибуцат, електромоторът бръмчи. Ако са влезли оттам, как не са я събудили?
Балард се канеше да му обясни догадката си, че поне един от нападателите вече е бил в къщата, когато Карпентър се е върнала. Но изведнъж проумя несъответствието — ако са отворили гаража с дистанционното в колата, значи тя трябва вече да е била паркирана отпред, тоест Карпентър трябва да се е прибрала от работа. Променяше се и представата й какво свързва трите жертви.
— Уместен въпрос — съгласи се тя.
Искаше вече да се отърве от него, за да умува на спокойствие.
— Благодаря за идването ви тук, Рино. Аз отивам при нея.
— Винаги сме на разположение — отвърна той.
Балард спря пред входната врата, почука и влезе. Карпентър още седеше на дивана.
— Той си тръгна, аз също ще се махна. Сигурна ли си, че няма на кого да се обадиш?
— Да. Ще се оправя. Чувствам прилив на сили.
Балард не знаеше как да тълкува тези думи след такова психическо сътресение. Карпентър като че долови съмненията й.
— Мисля си за моя баща. Не помня кой го е казал, но той все цитираше някакъв философ, ако си ожулех коляното или имах някаква несполука. „Каквото не те убие, прави те по-силна“. Нещо в този дух. Така се чувствам и сега. Жива съм, оцелях, ще стана по-силна.
Балард не отговори веднага. Извади още една визитна картичка и я остави на масичката до вратата.
— Добре. Имаш номерата на телефоните ми, ако се нуждаеш от мен или се сетиш за нещо.