— Ясно.
— Ще хванем онези, убедена съм.
— И аз се надявам.
— Може ли да изпълниш една молба и да поговорим утре?
— Щом искаш.
— Ще ти изпратя един въпросник, наричат го „проучване на Ламкин“. Общо взето, съдържа въпроси къде си била и с кого си се срещала напоследък — и лично, и чрез социалните мрежи. Има календар, на който да посочиш къде си се намирала във всеки момент, и трябва да го попълниш колкото можеш по-точно. Мисля, че стига два месеца назад във времето, но е най-добре да се съсредоточиш върху последните две-три седмици. Всяко място, което си спомниш. Може да са те видели в кафенето, може да е станало другаде.
— Господи, дано не е било в кафенето. Страшно е.
— Не твърдя, че се е случило там. Но не бива да пренебрегваме никаква версия. Имаш ли принтер тук?
— Да. В единия гардероб.
— Е, тогава е най-добре да си разпечаташ въпросника и да го попълниш на ръка.
— Защо го наричат „проучване на Ламкин“?
— По фамилното име на човека, който го е съставил. Той е бил експертът на полицейското ни управление по сексуални престъпления чак докато се пенсионирал. После е било допълнено с въпросите за социалните мрежи. Уговорихме ли се?
— Изпрати ми го.
— Ще го направя колкото мога по-скоро. И ако искаш, ще дойда утре да го прегледаме заедно. Или само ще го взема, след като го попълниш.
— Утре трябва да отворя кафенето сутринта и вероятно ще остана там през целия ден. Но ще взема въпросника и ще го попълвам, когато имам време.
— Наистина ли искаш да отидеш там утре?
— Да. Така ще има нещо друго, за което да мисля.
— Бива. Аз ще остана в квартала още малко. Просто да знаеш защо колата ми е отпред.
— Казваш ли на съседите какво ме сполетя?
— Не. Бездруго ми е забранено от законодателството на Калифорния. Само казвам, че е имало влизане с взлом наблизо. Толкова.
— Вероятно ще се досетят сами.
— Или няма да се досетят. Синди, искаме да заловим онези чудовища. Аз трябва да си върша работата, а е възможно някой от твоите съседи да е видял нещо, което ще ни помогне.
— Знам, знам. Някой каза ли ти, че е видял нещо?
— Засега не. Но трябва да мина и по онази половина от улицата.
Балард посочи на запад.
— Късмет — пожела й Карпентър.
Балард благодари и се насочи към съседната къща. Отвори й старец, от когото не научи нищо, той дори си свалял слуховия апарат всяка вечер, за да се наспива по-добре. Тя мина на отсрещната страна. Излезе мъж, който каза, че нищо не е видял, и Балард попита:
— Вие живеете точно срещу гаража на онази къща, чувате ли отварянето или затварянето на вратата му?
— Всеки проклет път — натърти той. — Как ми се иска тя да сложи най-после смазка на онези пружини. Крякат като папагал при всяко вдигане на вратата.
— Помните ли дали чухте същите звуци снощи?
— О, да, чух ги.
— А дали случайно помните в колко часа ги чухте?
— Ами… не, но беше късно.
— След като легнахте да спите ли?
— Още не бях в леглото, но тъкмо се готвех да лягам. Никога не гледам новогодишните глупости. Не ми допадат. Просто заспивам в една година и се събуждам в следващата. Така съм свикнал.
— Значи е било преди полунощ. Помните ли с какво се занимавахте, или какво гледахте по телевизията? Това би помогнало да уточня в колко часа се е случило.
— Един момент… Ще ви кажа точния час.
Извади телефон от джоба си и отвори приложение за размяна на съобщения. Започна да преглежда последните текстове.
— Имам бивша съпруга във Финикс. Не издържахме съвместния живот, но сега сме приятели, защото не живеем заедно. И такива смешни промени се случват. Както и да е, тя гледа настъпването на Новата година в Ню Йорк, за да си легне по-рано. Затова и аз й честитих Новата година по часовата зона на Ню Йорк. И тогава чух отварянето на гаража.
Той обърна екрана на телефона към Балард.
— Ето, вече знаете.
Тя се наведе да погледне отблизо. Имаше съобщение „Честита Нова година“, изпратено на някоя си Гладис в 8 часа и 55 минути предишната вечер.
— В този момент чухте шума от гаража отсреща, така ли?
— Ъхъ.
— Само отваряне или отваряне и затваряне?
— И отваряне, и затваряне, което не е толкова шумно, но също го чувам.
Балард си записа името на съседа и му благодари. Не сподели с него, че й помогна току-що да намести още едно парченце от пъзела. Не се съмняваше, че той е чул как Среднощните са влезли в къщата на Синди Карпентър — тя е била на работа до девет часа вечерта, а и без това не оставяше колата в гаража.