Не се сещаше за друго възможно обяснение. Единият насилник е влязъл в гаража, отворил е лесно с отвертката кухненската врата и е чакал в стаята за гости Синди да се върне у дома.
Но това парченце избута друго от пъзела. Ако Синди Карпентър още е била на работа и колата с дистанционното още е била близо до кафенето, как Среднощните са отворили гаража?
12.
Къщата на Хари Бош се намираше недалеч от магистралата, по която щеше да тръгне от Долчинката. Щом потегли натам, Балард му се обади.
— Наблизо съм. Намери ли книгата?
— Намерих я. Сега ли ще дойдеш?
— Ще бъда при тебе след пет минути. Ще се възползвам и от твоя интернет, ако може.
— Добре.
Тя прекъсна. Не забравяше, че трябва да бъде в участъка на Холивуд за инструктажа в началото на смяната, но не искаше да губи време. Обади се в дежурната стая, за да научи кой сержант ще проведе общия сбор, и помоли да говори с него.
— С какво си се захванала, Балард? — попита Родни Спелман вместо поздрав.
— Снощи имаше трето нападение на Среднощните. Горе в Долчинката.
— Чух за това.
— Заета съм с разследването и няма как да дойда навреме. Но може ли ти да попиташ нашите хора дали някой е забелязал нещо снощи? Особено патрулните от коли 15 и 31? Искам да знам дали са видели нещо, каквото и да е.
— Да, ще го направя.
— Благодарско, сержант. Ще мина през участъка по-късно да се отбележа.
Мина над магистрала 101 по Моста на пилигримите и скоро излезе на „Удроу Уилсън“, за да тръгне по нея към дома на Бош. Но преди да пристигне, обади й се Лайза Мур.
— Какво става, сестро Балард?
Балард отгатна лесно, че Мур вече набляга на виното, поздравът прозвуча фалшиво и дразнещо. И все пак трябваше да обсъди с някого какво откри.
— Още се занимавам със случая. Но според мен трябва да премислим всичко наново. Третият случай е различен от предишните два и може би сме се заблудили.
— А стига бе — промърмори Мур. — Аз пък се надявах да чуя, че няма проблем да си остана тук до неделя.
Търпението на Балард се изчерпи.
— За бога, Лайза, пука ли ти изобщо? Онези двамата са на свобода и…
— Пука ми, разбира се — сопна се и Мур. — Това ми е работата. Но в момента тя ми прецаква личния живот. Ясно, връщам се. Ще дойда утре в девет сутринта. Ще се видим в участъка.
Балард тутакси съжали, че избухна. Спря пред къщата на Бош и остана да седи в колата.
— Недей. Аз ще върша каквото трябва утре.
— Сигурна ли си? — попита Мур малко припряно и твърде обнадеждено.
— Да, все едно ми е — тросна се Балард. — Но и ти ще поемеш моя смяна без никакви въпроси, когато имам нужда от това.
— Готово.
— Имам един въпрос. Как сравни първите два случая? С разпити на жертвите или ги накара да попълнят въпросника на Ламкин?
— Онова нещо заема осем страници с новите допълнения. Не исках да ги подлагам на такъв тормоз. Говорих с тях, Ронин също ги разпита.
И Ронин Кларк беше детектив в отдела по сексуални престъпления, но двамата с Мур не бяха партньори в традиционния за полицията смисъл. Всеки имаше свои възложени случаи, но се подкрепяха взаимно, когато се налагаше.
— Според мен трябва да им дадем въпросника — настоя Балард. — Положението се промени. Смятам, че бъркаме в предположенията си как са набелязани жертвите.
Мур мълчеше и Балард очакваше възражения от нея, но тя изглежда прецени, че не бива да си го позволява, след като се изсули от града и остави колежката си да се справя сама с новия случай.
— Както и да е, аз ще се заема — добави Балард. — И трябва да прекъсвам, имам уговорка. Много работа ми се събра, а съм на смяна тази нощ.
— Ще се обадя утре да науча какво става — услужливо предложи Мур. — Толкова съм ти благодарна, Рене! Когато кажеш, поемам смяна вместо тебе.
Балард прекъсна разговора и си сложи маската. Излезе от колата с чантата в ръка. Входната врата на къщата се отвори, преди да стигне до нея.
— Видях те да седиш отпред — каза Бош и отстъпи в коридора, за да влезе тя.
— Седях и се държах глупаво — сподели Балард.
— В какъв смисъл?
— Към партньорката си в разследването на изнасилванията. Оставих я да офейка извън града с приятеля си, докато аз се занимавам с два случая едновременно. Много тъпо от моя страна.
— Тя къде отиде?
— В Санта Барбара.
— Там има ли нещо отворено?
— Не ми се вярва, че имат намерение да си подадат носовете извън хотелската стая.
— Тъй ли… Е, както вече ти казах, аз пък съм тук и мога да съм полезен с каквото ти е нужно.