— Знам. Ценя помощта ти, Хари. Яд ме е заради отношението й към работата. Напълно е прегоряла. Не изпитва никакво състрадание към хората. Най-добре да подаде молба за преместване от отдела за сексуални престъпления.
Бош я покани с жест към масата в трапезарията, където вече бе отворил лаптопа си. Седнаха един срещу друг. Този път не се чуваше музика. На масата имаше и книга с твърди корици и пожълтели страници — „Лика-прилика“ от Дарси О'Брайън.
— Да, работата в този отдел изсмуква душата — подхвърли Бош. — Какво се случи след предишния ни разговор?
— Всичко се обърна надолу с главата — сподели Балард. — Както ти казах, има несъмнена връзка между трите случая, но в последния има и особености. И това променя положението.
Тя сложи чантата си на пода до стола и извади своя лаптоп.
— Искаш ли да обясниш сбито на мен какво става, щом партньорката ти не е тук? — предложи Бош.
— Все едно си любимият ми чичо, какъвто никога не съм имала ли? — отвърна с въпрос тя. — А на тръгване ще ми дадеш ли долар да си купя сладкишче?
— Ама че…
— Извинявай, Хари. Не исках… Лайза ме изби от коловоза. Бясна съм на себе си, че й позволих да ме насади така.
— Няма нищо, разбирам те.
— Може ли да използвам твоя интернет?
Тя отвори лаптопа и Бош й каза паролата за маршрутизатора — 2997, някогашния служебен номер на значката му. Балард изпрати формуляр с въпросника на Ламкин на имейл адреса на Синди Карпентър, имаше го в доклада, който Блек й изпрати. Надяваше се Карпентър да не пренебрегне молбата й.
— Знаеш ли как би могла да натриеш носа на партньорката си? — попита Бош. — Като прибереш зад решетките онези отрепки, преди тя да се е върнала.
— Твърде невероятно е. Тези типове… бива си ги. И този път промениха правилата на играта.
— Обясни ми как.
През следващите двайсетина минути Балард го запознаваше с разследването, но не можеше да се отърве от мисълта, че би трябвало да я слуша Лайза Мур. Когато приключи, Бош се съгласи с изводите й. Трябваше да променят насоката в разследването. Досега имаха неправилни представи за Среднощните и за начина, по който набелязват жертвите си. Първо избираха не квартала, а жертвата и я проследяваха до дома й. И трите жени бяха привлекли вниманието на престъпниците другаде.
Сега Балард трябваше да открие тази пресечна точка.
— Изпратих преди малко въпросника на Ламкин на последната жертва — каза тя. — Надявам се да ми го върне попълнен утре или в неделя. Трябва да убедя и другите две жертви да го попълнят, защото Лайза решила навремето, че ще ги натовари излишно с такава молба. Първото изнасилване беше извършено още в Деня на благодарността и се съмнявам жената още да помни всичко толкова добре.
— И аз вече се ядосвам на тази твоя Лайза — призна Бош. — Това е немарливост. Сега ли ще им изпратиш формуляра?
— Не, искам първо да им се обадя и да поговоря с тях, след като си тръгна оттук. Ти познаваше ли Ламкин, когато той още работеше в управлението?
— Ами да, работихме заедно по някои случаи. Знаеше какво да прави в разследването на такива нападения.
— Още ли живее тук?
— Не, доколкото знам, напуснал е щата след пенсионирането и повече не се е връщал. Живее някъде на север.
— Но ние още използваме въпросника, кръстен на него. Оставил ни е наследство, така да се каже. Искаш ли да ти дам каквото имам за убийството на Хавиер Рафа?
— Ако желаеш да го споделиш с мен.
— Имаш ли принтер вкъщи?
— Ей тук е, долу.
Бош се пресегна към долния рафт на библиотеката зад гърба си. Извади ъгловат принтер, който май бе разпечатал първите си страници през миналия век.
— Ти майтапиш ли се… — промърмори Балард.
— Какво пък толкова, рядко разпечатвам нещо. Работи си.
— Да бе, вероятно бълва цели пет страници в минута. За късмет нямам какво толкова да споделя. Дай ми кабела да го свържа. А хартия имаш ли?
— Имам.
Тя съедини принтера с лаптопа си, докато Бош го включваше и зареждаше с хартия, отвори досието на екрана и започна да подрежда на опашката за разпечатване документите, които попълни в предишната си смяна. Не сбърка — принтерът си беше бавен.
— Видя ли, че работи — похвали се Бош. — За какво ми е модерна измишльотина?
Изглеждаше горд от ината си да не използва съвременна техника.
— Може би, за да отида на работа по някое време тази вечер — подкачи го Балард. — И дори още не съм погледнала каквото взех от тебе за онзи твой случай.
Бош не обърна внимание на заяждането и взе първите две готови страници. Балард му разпечата доклада за произшествието, следваше хронограмата на разследването, нататък бяха показанията на свидетелите и схемата на местопрестъплението. Не можеше да предвиди отсега какво би успял той да открие, но хронограмата оставаше най-важна, защото изреждаше сбито всички нейни действия през нощта. Не си позволяваше кой знае каква надежда, че ще я оставят да се занимава дълго със случая, но ако Бош успееше да открие някаква връзка между смъртта на Рафа и отдавнашното убийство на Албърт Лий, би имала какво да предложи, когато началството реши да прехвърли разследването на друг.