— Тоест да попълня първо него ли?
— Не е задължително. Но искам от тебе да помислиш. Струва ми се, че има някакъв елемент на отмъщение. И заради снимката, и заради отрязания кичур от косата ти. Всичко.
— Ясно.
— Щом е така, ще ти се обадя утре да проверя как е справяш с „домашното“.
Карпентър не каза нищо и Балард долови, че опитът за шега е бил твърде неуместен. Нямаше нищо забавно в ситуацията.
— Както и да е, не забравям, че утре си на работа от ранна сутрин — продължи Балард неловко. — Опитай обаче да попълниш някаква част и ще се чуем пак следобед.
— Разбрахме се, Рене — отвърна Карпентър.
— Добре. И… Синди, можеш да ми се обаждаш по всяко време. А сега дочуване.
Прекъсна връзката и погледна Бош.
— Говорих с жертвата. Тя смята, че са я снимали по време на оралното насилие.
Той изви очи встрани, докато осмисляше факта и му търсеше мястото в знанията си за постъпките, на които са способни злите хора.
— Това донякъде променя представите ни — каза накрая.
— Да, няма спор — съгласи се тя.
13.
Балард остави чантата си в стаята на детективите и отиде в дежурната стая, за да се знае, че е дошла, и да провери има ли нещо ново в участъка, което налага участието на детектив. Данте Ривера — лейтенантът начело на нощната смяна, бе работил от младостта си в полицията и скоро щеше да заслужи своя „златен билет“. Със стаж от трийсет и три години би получил максималната пенсия, равняваща се на 90 процента от заплатата му при пенсионирането. Оставаха му пет месеца, а на стената в дежурната стая имаше календар. Ривера откъсваше поредния лист всяка вечер не само за да отброява времето, а и за да махне неприличните коментари, оставяни от някой остроумник от дневната смяна.
През повечето време бе заемал различни длъжности в участъка на Холивуд. Макар и да беше заслужил ветеран сред колегите си в управлението, дори не доближаваше края на шестото си десетилетие, защото бе започнал в полицията съвсем млад. Щеше да получава своите 90 процента и да си допълва доходите с почасова работа като охранител или да се заеме с частни разследвания, нямаше да е зле с парите. Но през дългите години се бе обвил в плътен пашкул от бездушие. Искаше всяка негова нощна смяна да минава съвсем гладко, без сътресения и проблеми.
— Здравей, лейтенант — поздрави Балард. — Какви случки имаме тази вечер в големия лош град?
— Никакви. Всичко е спокойно на западния фронт.
Все подхвърляше този цитат, сякаш Холивуд беше разположен в края на града. Може и да беше донякъде вярно нощем, защото богатите квартали в западната част обикновено притихваха безметежно. През повечето смени й беше неприятно да чува, че всичко е спокойно и няма с какво да се заеме, но не и този път. Имаше си достатъчно работа.
— Ще бъда в нашата стая или ще обикалям — съобщи му тя. — Имам какво да върша след случките снощи. Виждал ли си Спелман наоколо?
— Сержант Спелман ли? В съседната стая е.
Докато излизаше в централния коридор, Балард отбеляза мислено как той я поправи. Влезе в съседното помещение, наричано неофициално „стая на сержантите“, защото те се отделяха там от редовите полицаи, за да говорят по телефона, да пишат доклади или да решат трябва ли да порицаят някого за служебно нарушение. Спелман беше сам вътре и седеше пред дълга маса, преглеждаше видеозапис на лаптопа си. И още с първата й крачка в стаята затвори лаптопа.
— Какво става, Балард?
— Не знам. Дойдох да попитам тебе и да науча някой спомена ли нещо, свързано с моя случай в Долчинката.
Стори й се, че той бе гледал запис от портативната камера на полицай, доближаващ спряна кола. Това си беше част от работата му, но щом затвори лаптопа толкова припряно, в записа трябваше да има сцена, налагаща деликатност — употребена е сила или в колата са се занимавали със секс.
— Да бе, забравих да ти се обадя втори път — сепна се Спелман. — Общият сбор беше бъркотия, дойдоха от борбата с порока да искат някои сведения, после разпределях хората по маршрутите. Но успях да придърпам Витело и Смолуд в стаята за снаряжението, преди да излязат на патрул. Нямало нищо особено при тях снощи. А и два пъти ги изтеглили от тяхната зона, когато други патрули се нуждаели от подкрепление.
— Благодаря ти, че си попитал.
Тя побърза да се махне от тясната и задушна стая, наситена с аромата на неговия одеколон.