— Господи, Господи…
— Боби, няма причина да изпадаш в паника. Нека да…
— Нямало причина ли?! Ти майтапиш ли се? Нищо не пречи на онези да се върнат и пак да се гаврят с мен. Във всеки шибан момент.
— Няма да се случи, Боби. Твърде невероятно е. Но ще отида в дежурната стая веднага след този разговор и ще поискам от лейтенанта патрулите да минават по-често по твоята улица. Разбрахме ли се?
— Все тая ми е. Това няма да ги спре.
— Нека се върнем на въпросника, който искам да попълниш. Поне той ще ни помогне да ги спрем. Ще отделиш ли време тази вечер и утре, за да ми помогнеш? Можеш да ми върнеш документа по имейл, а ако предпочиташ да го разпечаташ и да го попълниш на ръка, ще дойда при тебе да го взема, щом приключиш. Само ми се обади.
— А къде е детектив Мур?
„Много уместен въпрос“ — каза си Балард.
— Работим съвместно по разследването. Аз се занимавам с проучването.
Повтори указанията, които даде и на Синди Карпентър. Щом получи задача, която поне за малко щеше да отвлече вниманието й от страховете, Клайн като че се овладя и накрая се съгласи да попълни въпросника. А Балард обеща да се отбие при нея и не само да го вземе, а и да провери как е обезопасена къщата. Накрая гласът на Боби Клайн звучеше спокойно и май беше готова да се захване с отговорите.
Балард се почувства като изцедена след разговора, усещаше и как преумората се вкопчва в мускулите й. Реши да отложи обаждането до втората жертва. Стана и отиде в стаята за почивка на участъка, където си сипа чаша кафе от машината. Не беше нито вкусно, нито силно като свареното от Бош. После отиде в дежурната стая при Ривера и го помоли да възложи на патрулните в района на Боби Клайн да минат още няколко пъти по нейната улица. Той се съгласи.
Настани се пак зад бюрото и реши да провери хрумване, което се въртеше из ума й, откакто научи от Синди Карпентър, че насилниците може да са я снимали.
Влезе в системата през служебния компютър на бюрото и отвори първоначалния доклад за произшествието с данните за жертвата. Намери каквото имаха за Реджи Карпентър, бившия съпруг на Синди, и пусна проверка по името в регистъра за моторните превозни средства. Само един от намерените няколко мъже живееше във Венис, където според Синди се преместил Реджи. После въведе името и датата на раждане в базата данни за закононарушения — Реджиналд Карпентър бе регистриран и за шофиране пиян, и за побой преди седем години. Отървал се с условни присъди и в двата случая, оттогава досието му оставаше чисто.
Набра номера, който Синди бе дала за контакт с бившия й съпруг. Чу много гласове на мъже и жени, когато някой отговори с „ало“.
— Господин Карпентър, безпокои ви детектив Балард от полицейското управление на Лос Анджелис. Моментът неподходящ ли е?
— Чакайте… Ей, я млъкнете там! Ало, кой се обажда?
— Както вече ви казах, аз съм детектив Балард от полицейското управление на Лос Анджелис. Можете ли да ми отделите няколко минути?
— Ъъ… добре, но за какво става дума?
Тя си послужи с уловка, може би така щеше да измъкне някаква информация.
— Разследвам престъпление, извършено във вашия квартал — влизане с взлом.
— Сериозно?! Кога?
— Снощи. Малко след полунощ — тоест формално е било извършено днес. Обаждам се да проверя дали сте били в дома си по това време и дали случайно не сте забелязали нещо подозрително на улицата.
— Ами не. Не бях там. Прибрах се доста по-късно.
— Наблизо ли бяхте? Може би сте видели нещо от мястото, където…
— Не бях и наблизо. Отидох в Палм Спрингс да посрещна Нова година и се върнах преди само два-три часа. Къде са нахълтали взломаджиите?
— В номер едно-петнайсет в Дийп Дел Теръс. Смятаме, че извършителите са наблюдавали къщата, преди да изберат момента за…
— Нека ви прекъсна, за да не губим време. Вече не живея в Дийп Дел Теръс. Имате неточни сведения.
— Така ли. Съжалявам за грешката. Значи не сте били в онзи квартал?
— Не, там живее бившата ми съпруга, затова внимавам да не го доближа. — Чу се смях и това май накара Карпентър да се държи по-наперено. — Как беше фамилията ви?
— Балард. Детектив Балард.
— Е, няма с какво да ви помогна, детектив Балард. Вече не ме засяга какво се случва там.
Изрече натъртено последните думи и пак разсмя хората, с които беше. Балард му благодари безизразно за отделеното време и прекъсна връзката. Още не й беше съвсем ясно защо му се обади. Подтикна я нещо, което долови в гласа на Синди Карпентър, когато тя споменаваше бившия си съпруг. Някакво напрежение или дори страх.