Обърна се отново към служебния компютър, влезе в базата данни на окръжните съдилища и отвори портала за делата по семейно право. Намери бракоразводното дело, но както и очакваше, достъпът до него бе ограничен, видя само началната страница от исковата молба за прекратяване на брака. Нищо необичайно. Тя знаеше, че повечето бракоразводни дела са с ограничен достъп, защото страните по делото твърде често си разменяха невъздържани обвинения и разгласяването им можеше да навреди някому, особено ако са неоснователни.
Успя обаче да изясни два факта и от тази оскъдна информация. Разводът беше по желание на Синди, научи и името, адреса и телефонния номер на нейната адвокатка. Пусна търсене по името Евелин Едуардс и стигна до сайт на юридическата фирма „Едуардс и Едуардс“, специализирана в семейното право. И според този сайт фирмата предлагаше услугите си денонощно, седем дни в седмицата. Балард прегледа биографичните данни за Едуардс и се взря в снимката на усмихната афроамериканка към края на четвъртото си десетилетие.
Набра номера от исковата молба и чу записан отговор с молба да остави съобщение и обещание госпожа Едуардс да се свърже с нея колкото може по-скоро.
— Обажда се Рене Балард, детектив в полицейското управление на Лос Анджелис, налага се да говоря с Евелин Едуардс още тази вечер. Разследвам тежко престъпление, засягащо нейна клиентка. Моля ви, обадете ми се.
Поседя, без да мърда, в проточил се момент, едва ли не очакваше Едуардс да й се обади незабавно. Но не й се вярваше. Замисли се какви да бъдат следващите й действия, трябваше и да създаде файл за сравнение на данните, които щеше да получи от трите жертви на Среднощните.
Отвори нова папка в своя лаптоп, но преди дори да избере име за нея, телефонът избръмча. Търсеше я Евелин Едуардс.
— Съжалявам, че ви развалям петъчната вечер — извини се Балард.
— Признавам си, че бих предпочела да не получавам такива съобщения в която и да е вечер. Коя от моите клиентки е пострадала?
— Синди Карпентър. Вие сте я представлявали по бракоразводното дело преди две години.
— Да, тя е моя клиентка. Какво се случи?
— Влезли са с взлом в къщата й. Води се разследване и не мога да споделя с вас подробности. Надявам се да проявите разбиране.
Едуардс не каза нищо няколко секунди, докато отгатваше премълчаното.
— Синтия добре ли е? — попита накрая.
— Сега е в безопасност и вече е по-добре — отвърна Балард.
— Реджиналд ли се е проявил?
— Защо се сетихте за него?
— Не си представям защо търсите мен, ако е нямало нищо общо с нейния развод и бившия й съпруг.
— Мога да ви кажа, че нейният бивш съпруг не е заподозрян в момента. Но както във всяко пълно разследване разглеждаме всички възможни версии. Потърсих документите за бракоразводното дело и видях, че достъпът до тях е ограничен. Затова ви се обадих.
— Да, има сериозни причини достъпът до делото да бъде ограничен. Ако обсъждам нещо свързано с него, бих нарушила съдебно решение, както и задълженията си за конфиденциалност между адвокат и клиент.
— Питах се дали няма заобиколен начин да ми кажете нещо за техните отношения, без да нарушавате забраната.
— Не попитахте ли Синтия?
— Попитах я и тя нямаше желание да говори за това днес. Не исках да настоявам, защото тя прекара тежък ден.
— Детектив Балард, какво премълчавате?
Адвокатите все се стремяха да задават въпроси, вместо да отговарят на тях. Балард реши да не й отговори.
— Можете ли да ми кажете например… кой поиска от съдията да ограничи достъпа до делото?
Мълчанието беше дълго, Едуардс явно прехвърляше в ума си съответните разпоредби, за да реши може ли да отговори.
— Мога да ви кажа, че аз поисках съдията да наложи ограничението. И това искане бе отправено в открито заседание на съда.
Балард схвана намека.
— Ясно ви е, че в петък вечерта няма как да намеря протокола от онова заседание. Може би и в понеделник. Ще бъде ли нарушение на правилата, ако обобщите защо по време на открито заседание помолихте съдията да ограничи достъпа до делото?
— Без да съм се консултирала с клиентката си, мога да ви кажа само следното: основанията на исковата молба за развод съдържаха твърдения за действия, с които господин Карпентър е искал да унижи моята клиентка. Ужасни постъпки. Тя не искаше тези твърдения да станат публично достъпни. Съдията се съгласи и ограничи достъпа до делото… а това е всичко, което мога да ви кажа.