— За тебе е, Балард — натърти Смолуд.
Балард взе апарата от гнездото за зареждане и отговори:
— Шест-Уилям-двайсет и шест. Слушам.
Диспечерът я помоли да се заеме със случай на стрелба на улица „Гауър“, имаше ранен.
— В Дерето, значи — обади се Витело. — Ще имате ли нужда от помощ там, дами?
Районът на Холивуд бе разделен на седем патрулни зони, а Смолуд и Витело бяха разпределени в зоната, включващи и Холивудските хълмове, където равнището на престъпността оставаше ниско и повечето жители бяха бели. Така не би трябвало да се въвличат в неприятности и да стигат до конфликти с хора от малцинствата. И въпреки това успяваха да създадат проблеми. Балард бе чувала, че са тормозили хлапета, които паркирали неправилно на шосе „Мълхоланд“, откъдето имаше чудесен изглед към града нощем.
— Мисля, че ще се справим сами — подвикна тя. — А вие, момчета, можете да се върнете на „Мълхоланд“ и внимавайте тийнейджърите да не изхвърлят презервативи от колите. Погрижете се там за реда и спокойствието.
Превключи на скорост и натисна педала, преди Смолуд или Витело да измислят някакъв отговор.
— Горкият — коментира Мур без никакво съчувствие. — Как звучи само — „Полицай Смолуд“.
— Ъхъ — кимна Балард. — Мъчи се да компенсира това през всяко нощно дежурство.
Мур се засмя, докато ускоряваха на юг по шосе „Кахуенга“.
3.
Холивудската история бе увенчала с името Дерето „Гауър“ кръстовището на Булеварда на залеза и улица „Гауър“, където преди почти столетие чакали разчитащите да си намерят работа ден за ден. Обикновено ги вземали като статисти в уестърните, които филмовите студия бълвали ежеседмично. Мнозина от холивудските каубои отивали на кръстовището вече пременени за ролята — прашни ботуши, кожени протектори, елеци, грамадни шапки — и заради тях нарекли мястото Дерето. Според местната мълва и младият актьор Мариън Морисън идвал тук да търси работа. По-късно се прочул под името Джон Уейн.
Дерето вече беше търговско средище с избледняващи фасади на градче от Дивия запад и портрети на холивудски каубои от Уейн до Джийн Отри по външните стени на аптека „Райт Ейд“. На юг се редяха сгради на студия с размерите на спортни зали по източната страна на улицата чак до забележителността на Холивуд — комплекса на „Парамаунт“. Около легендарното студио имаше високи почти четири метра огради и стоманени порти като в затвор. Но тези прегради бяха предназначени да спират хората отвън, не отвътре.
Западната страна на Дерето беше съвсем друга — заемаха я автосервизи заедно с овехтяващи жилищни сгради, в които всички прозорци и врати бяха защитени с решетки. Всичко там беше оплескано с графити на местната банда „Лас Палмас 13“, но стените на студията по източната страна оставаха непокътнати, сякаш някакъв инстинкт подсказваше на драскачите със спрей да не си търсят белята срещу индустрията, която бе създала града.
Сигналът за стрелба отведе Балард и Мур при група празнуващи на площадката пред автосервиз. Няколко души се размотаваха на улицата отпред, повечето не носеха маски. Мнозина зяпаха полицаите от две патрулни коли, които отделяха с лента местопрестъплението на оградената и асфалтирана площадка, осеяна с автомобили на различни етапи от ремонта и възстановяването.
— Значи трябва да се заемем, а? — промълви Мур.
— Поне аз — отвърна Балард.
Отвори вратата и излезе от колата. Знаеше, че отговорът й ще засрами Мур и тя ще я последва. Не се съмняваше, че ще има нужда от помощта й за този случай.
Наведе се да мине под жълтата лента на входа и откри след миг-два, че пострадалият от стрелбата не е в двора, а е откаран в болница. Видя сержант Дейв Байрън и друг полицай, които се опитваха да съберат група вероятни свидетели в една от работните ниши на сервиза. Други двама униформени очертаваха с лента самото местопрестъпление, което личеше по локва кръв и захвърлени от фелдшерите опаковки. Балард отиде направо при Байрън.
— Дейв, какво имаш за мен?
Той се обърна към нея. Носеше маска на лицето, но по очите му позна, че се усмихва.
— Балард, имам за тебе сандвич с говно.
Тя му махна с ръка да се отдалечат от цивилните, за да поговорят на спокойствие.
— Хора, останете тук — нареди Байрън и подсили думите си с красноречив жест.
Балард предположи, че очевидците може и да не разбират английски. Байрън дойде при нея пред ръждясващата каросерия на стар микробус „Фолксваген“. Погледна записките си в малък бележник и каза:
— Смятаме, че пострадалият е Хавиер Рафа, собственикът на сервиза. Живее на една-две пресечки оттук.