— Едва ли. Просто една от техните коли с техници.
— Имаше ли например издадена предница като старите модели с двигател отдолу между предните седалки? Или беше само леко скосена както в по-новите модели?
— Да, скосена беше. И колата изглеждаше нова.
— А прозорците? Имаше ли ги отстрани, или каросерията беше плътна?
— Плътна беше. Госпожо детектив, вие май разбирате от фургони.
— Имало ги е и в предишни случаи.
Нямаше намерение да му обяснява, че смени няколко фургона, когато пренасяше по няколко дъски за сърфинг.
Балард пак освети капака над основата на стълба. Виждаше, че е закрепен с два винта. Имаше малък комплект инструменти в колата.
— Господин Кърси, къде живеете?
— Ей там, в края. До пресечката.
Той добави точния си адрес, сочеше четвъртата къща от това място, при следващата улична лампа. Тя си спомни, че там никой не й отвори през деня.
— Излизахте ли днес? Потропах и не ми отворихте.
— Да, отидох в магазина — обясни той. — Иначе си бях у дома. Но вие за какво идвахте? Какво става тук?
— Вчера през нощта е имало влизане с взлом на тази улица. Разследвам случая. А лампата може да е била повредена от престъпниците.
— Ама че работа… В коя къща са влезли?
Балард посочи дома на Карпентър.
— В тази.
— Тъкмо беше станало по-спокойно там.
— В какъв смисъл?
— Е, преди там живееше и мъж. Много викаше и мяташе разни неща. Кибритлия, така наричам хората като него. Мисля, че тя го изрита накрая, и пак стана тихо на улицата. Мир и спокойствие.
Балард кимна. Разбираше какъв късмет е за нея, че Кърси бе изнесъл кучето си на разходка, докато тя още беше на улицата. Сведенията от него бяха важни.
— Дали не забелязахте нещо особено на улицата снощи?
— Снощи ли… не, струва ми се.
— Около осем часа вечерта?
— Нищо такова не помня, госпожо детектив. Съжалявам.
— Няма за какво, господин Кърси. Ще взема някои инструменти от колата си, която паркирах в края на улицата. Трябва да сваля този капак. Ще се върна след малко.
— Май е време да сложа Фредерик да спи. Уморява се, нали разбирате.
Балард го попита за телефонния му номер, може би щеше да се наложи да му зададе още въпроси или да му покаже снимки на фургони.
— Благодаря ви, господин Кърси. И лека нощ.
— И на вас лека нощ, госпожо детектив. Пазете се.
Той се обърна и тръгна по улицата, мърмореше някакви мили думи на кучето в ръцете си.
Балард отиде при колата си, подкара я и спря до тъмната лампа. Отвори багажника и извади малкия комплект инструменти от работната си чанта. Сложи си ръкавици и се върна при стълба с отвертка. Свали бързо капака, винтовете бяха затегнати, но се завъртаха лесно. Не очакваше това от тази антика. Отвътре на капака имаше избледнял етикет на производителя — „Пасифик Юниън Метъл Дивижън“.
Освети вътрешността и видя плетеница от кабели, увиснали от метална рамка, която вероятно стигаше догоре. Един кабел бе срязан, медната му сърцевина още блестеше ярко в лъча на фенерчето. Медта не беше окислена, значи кабелът е бил срязан съвсем наскоро.
Вече не се съмняваше, че Среднощните са срязали кабела в сряда, за да повредят лампата, преди да се върнат в четвъртък вечерта и да нахълтат в дома на Синди Карпентър, за да я изнасилят. На тях не им бе провървяло с Джак Кърси, затова пък провървя на нея. Той ги бе видял и знаеше достатъчно за уличните лампи. А твърдението му за червената коса на шофьора съвпадаше с описанието на Синди за един от насилниците.
Почувства се неловко, че оплю Смолуд и Витело за повикването при спряната от тях кола. Ако не бяха те, нямаше да попадне на тази улица точно в момента, когато можеше да срещне Джак Кърси. Изглеждаше, че се случи поне нещо благоприятно за нея и беше на една крачка по-близо до Среднощните.
Завинти капака на мястото му и се качи в колата. Имаше намерение да потегли на юг, за да провери уличните лампи пред домовете на първите две жертви.
15.
Всички улични лампи вече светеха ярко на улиците, където Среднощните бяха извършили първите две нападения. Балард обаче получи нагледен урок какво хаотично разнообразие има в градската програма за уличното осветление. На двете улици имаше стълбове и глобуси в съвсем различен стил — на първата ковано желязо и по две лампи на стълб, на втората обикновени „жълъди“. Балард беше недоволна от себе си, защото като детектив в нощната смяна никога не бе обръщала внимание на тези особености в кварталите. Поредното напомняне, че винаги трябва да бъде нащрек за подробностите, които може да се окажат решаващи.