Докато бе спряла до тротоар и търсеше адрес на отдела по уличното осветление, чу ново повикване за дежурния детектив от нощната смяна. Трябваше да се отзове на сигнал за смъртен случай под надлеза на улица „Гауър“. Отбеляза си адреса на най-близкия отдел за уличното осветление (оказа се, че били повече от един) и потегли към „Гауър“. Знаеше, че ще попадне в едно от най-претъпканите и най-неприятните сборища на бездомни в Холивуд. От началото на пандемията се бе разраснало от няколко навеса до цяло селище от палатки, колиби и други чудати коптори, някои от които бяха проява на изумителна находчивост и побираха поне стотина души. През последните десет месеца я викаха два пъти за смъртни случаи в „Бордеите Гауър“, както полицаи от управлението нарекоха мястото. В единия случай като причина за смъртта бе посочен ковид-19, в другия — свръхдоза опиати.
Потегли нагоре от булевард „Холивуд“, местността се издигаше полегато към Бийчуд Кениън, квартала по склона източно от Долчинката. Видя отдалеч мигащите светлини на две патрулни коли, значи заради инцидента бе дошъл и дежурен сержант. Спря зад едната и видя двама патрулни и сержант Спелман пред малка квадратна къщурка, стъкмена от палети. На бетонна опора на надлеза някой бе написал със спрей лозунг — „Без маски, без ваксини, без проблеми“.
Тя сложи маската, излезе от колата и отиде при колегите си.
— Балард, трябва ни твоят подпис и този път — каза й Спелман. — Поредната свръхдоза. Май е взел фентанил.
Нейна задача беше да реши дали да повика екип за разследване на убийство, или да определи смъртта като злополука, тоест „злощастно стечение на обстоятелствата“, както се изразяваха някои съдебни лекари. От нейната преценка зависеше дали ще се задвижи цялата машинария по разследването на убийство, дали ще се наложи съответните детективи и криминалисти да дойдат тук посред нощ.
Патрулните бяха Ла Кастро и Върнън — младежи, чийто едногодишен изпитателен срок завърши наскоро и ги прехвърлиха в Холивуд от участъка на Девъншир в Долината, където беше сравнително спокойно. Още не познаваха от собствен опит грубата и враждебна среда, в която Холивуд щеше да се превърне отново след края на пандемията.
Балард си сложи ръкавици и извади фенерчето.
— Да видим какво имаме тук.
Парчето синьо пластмасово покривало, служещо за врата, бе отметнато нагоре върху неугледната къщурка. Вътре можеше да се побере само Балард. Тук беше по-тясно, отколкото в килиите на стария окръжен затвор. Имаше мръсен матрак на земята, върху него проснато тялото на напълно облечен мъж с рошава коса и сплъстена на масури брада. Тя прецени, че е бил на двайсет и няколко години, макар привидно да беше на трийсет и няколко заради наркотиците и живота на улицата. Лежеше на гръб, очите бяха изцъклени. Липсваше покрив. Седем метра по-нагоре беше стоманената основа на надлеза. Тътнеше от минаването на всеки автомобил, а дори посред нощ имаше постоянно движение.
Балард приклекна, за да освети трупа по-добре. Устните имаха синкаволилав цвят, устата беше леко отворена. Забеляза засъхнали жълтеникави следи от повръщано по устните, по брадата и по матрака до дясното ухо на мъртвеца. Плъзна лъча по тялото и видя, че пръстите и на двете ръце са свити плътно в юмруци.
Камион избоботи тежко отгоре, палетите се разклатиха леко. Тя раздвижи фенерчето насам-натам. Покойникът бе изолирал дома си със сгънати кашони, заковани за палетите. Един кашон беше от телевизор и рисунката беше на такова място, че мъжът би могъл да я вижда от мръсния си матрак.
Всичко около матрака беше разпиляно. Обърнати кутии, обърната наопаки мърлява раница, празен буркан от майонеза, може би побирал монети, събирани с просия на кръстовища. И да бе имало нещо друго тук, вече го нямаше. Другите обитатели на „Бордеите Гауър“ се бяха погрижили да вземат вещите на мъртвеца, преди да уведомят полицията.
При бездомните установяването на смърт от свръхдоза не беше лесно. Нямаше празни или частично запълнени флакони с таблетки, които да помогнат на разследващия. Пристрастените към опиати в биваците на бездомните не можеха да си позволят лукса да имат запаси, а и да ги имаха, те изчезваха безследно преди появата на полицаите. Но най-често в това живуркане на ръба убилото ги хапче беше последното, с което са успели да се сдобият. Причината за смъртта на този човек щеше да бъде установена от аутопсията и тестовете за наркотици, но тя трябваше да реши още сега дали да задейства машината. И не биваше да се отнесе лекомислено към това решение. За да си спести проблеми, най-сигурният вариант беше да привлече хората от отдела по убийствата. И беше твърде вероятно да заприлича на лъжливото овчарче от приказката. Колегите й биха започнали да мърморят, а и да се отнасят с недоверие към нея. Повече от четири години работеше в нощната смяна и поиска разследване на убийство само няколко пъти, но нито веднъж не сбърка.